Провъзгласяване на Съединението

В края на август вълненията в Източна Румелия се засилват и вземат застрашителни размери. Правителството на Народната партия усеща промяната на общественото настроение. То решава да въведе строг контрол, за да ограничи съединисткото движение. Взетите плахи мерки обаче не могат да спрат ентусиазма на народа. Събитията в областта се развиват с шеметна бързина. Те изпреварват дори решенията на БТЦРК. На 2/14 септември 1885 г. една спонтанна демонстрация в столицата на Априлското въстание Панагюрище поставя началото на въстанието за съединение. Трима ученици от последните класове на гимназията – Събко Милков, Тодор Киров и Андон Орешков, по примера на Априлското въстание развяват българското знаме в центъра на града, стрелят и викат: „Долу Румелия”, „Да живей Съединението!”. Властите ги арестуват, но с това предизвикват още повече народното негодувание. Около 2000 души обсаждат околийското управление, освобождават арестуваните и отново развяват знамето.

Вълнението в Панагюрище заставя БТЦРК да ускори съединението. Той взима решение акцията в Пловдив да се извърши на 5 срещу 6 септември. На 5 септември председателят на комитета 3. Стоянов написва прокламацията за съединението. В нея се казва: „Братя! Часът на Съединението удари!… вие се задължавате в името на отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело.” През това време местните комитети в областта вдигат народа на бунт. На 5 септември в Пазарджик се събират около 3000 въстаници от околните села. С музика и развети знамена те преодоляват слабата съпротива на властите и обявяват Съединението. Успешно е проведена акцията и в с. Голямо Конаре. Под предводителството на ръководителя на комитета Продан Тишков (Чардафон) голямоконарци арестуват дошлия пловдивски префект и провъзгласяват Съединението.

В Голямо Конаре се стичат въстаници от околните села. Образуват се отряди. Един от тях под ръководството на Чардафон потегля на 5 септември за Пловдив. Начело на колоната е годеницата на командира Недялка Шилева, развяла запитото от нея знаме на Съединението. Късно вечерта четата спира край Пловдив и чака нарежданията на майор Д. Николаев.

Съединението на Северна и Южна България 6-и септември 1885г. (пощенска картичка)

Съединението на Северна и Южна България 6-и септември 1885г. (пощенска картичка)

Към столицата на областта се отправят и около 3000 души от Асеновградско. Цяла Източна Румелия кипи и бушува. Образувана е чета и в Чирпан. Тя също се насочва към Пловдив. При с. Калфата (дн. Съединение) чирпанската чета е настигната от войскова част. Започва бой, в който загиват петима въстаници. Това е единственият въоръжен сблъсък между въстаналия народ и войската при провъзгласяване на Съединението.

Едновременно с тези действия се засилва и дипломатическата активност. Андон Каблешков и д-р Г. Странски получават задача да се срещнат с руския дипломат, заемащ поста втори секретар на руското генерално консулство в Пловдив подполковник М. Чичагов и да осигурят неутралитета на руските офицери. Пратеници на БТЦРК отиват при княз Ал. Батенберг в Североизточна България, където се провеждат маневри на войската и го запознават с конкретните планове.

Събитията в Панагюрище и Голямо Конаре раздвижват и ръководителите на Народната партия. К. Величков предлага лозунга за Съединението да се провъзгласи от самата власт на Източна Румелия. Изпратена е депутация – Ив. Ст. Гешов, Ив. Вазов свещеник Г. Тилев, която да сондира мнението на руското консулство. Депутацията е приета от руския консул Г. В. Игелстрьом и М. М. Чичагов. Съгласно инструкцията от Петербург руските представители отказват да подкрепят инициативата на Постоянния комитет. Ръководителите на Народната партия, след като не получават подкрепата на Русия, не могат правилно да оценят обстановката. Макар и да не се противопоставят практически, те остават настрана от голямото народно дело.

В тази обстановка към 4 часа сутринта на 6 септември майор Д. Николаев повежда войската. Присъединяват се и въстаническите отряди. Бързо са завзети резиденцията на главния управител, конакът, пощата. Администрацията не оказва никаква съпротива. Съединистите приветстват делото и поздравяват неговите организатори. Руските офицери, служещи в българската армия, се отнасят със симпатия към Съединението. Г. Кръстевич, за да изрази съпричастието си в общонародния стремеж, заявява: „И аз съм българин.” Няма сила в страната, която да е срещу Съединението.

Затова и Ив. Вазов по-късно ще напише, че Съединението е „една от най-лесните революции в историята, защото отдавна тя беше извършена в душите”.

Голямо значение за бързото и безкръвно осъществяване на Съединението има участието на войската. Само нелепото убийство на изтъкнатия борец за свобода майор Р. Николов помрачава всеобщата радост.

БТЦРК провъзгласява официално Съединението на Източна Румелия с Княжество България и съставя ново правителство (временно) в състав: председател — д-р Г. Странски, и членове от представители на комитета и на двете буржоазни партии. Временното правителство веднага известява властите в Княжеството, че Съединението е провъзгласено под скиптъра на Ал. Батенберг, обявява военно положение и мобилизира всички „резервисти” от 18 до 40-годишна възраст. Със съдействието на подполковник Чичагов е разработен и план за отбрана на страната от евентуално нападение на Турция.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника