РАДОСЛАВОВ, Васил Христов

РАДОСЛАВОВ, Васил Христов (15.VII.1854, Ловеч – 21.X.1929, Берлин)

Васил Христов Радославов

Васил Христов Радославов

Буржоазен политически и държавен деец. Учил в Ловеч, Габрово, Виена и Хайделберг, където завършил правни науки (1882). През 1883 бил назначен за началник-отделение в Министерството на правосъдието в Княжество България. Станал член на Либералната партия. За пръв път бил избран за народен представител през 1883. Бил министър на правосъдието в кабинета на П. Каравелов (1884-1886) и министър-председател и министър на вътрешните работи в периода на Регентството (1886-1887). След провъзгласяване на Съединението на Княжество България и Източна Румелия развил активна дейност за сливане на администрацията и съдебното ведомство на княжеството и областта. След избора на Фердинанд за княз на България (1887) Радославов скъсал със Ст. Стамболов и застанал начело на партия, наречена Радославистка, откъснала се от старата Либерална партия. Многократно бил министър. Като министър-председател през периода 1913-1918 съдействал за въвличането на България в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария. След Солунското примирие (1918) избягал в Германия, където умрял. В. Радославов бил основател и редактор на в. „Народни права” (1888-1932), орган на неговата партия. Написал спомени „България и световната криза” (1923).

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника