РАПОРТ НА РОТМИСТЪР АНАСТАС БЕНДЕРЕВ ЗА БОЕВЕТЕ ПРИ СЛИВНИЦА НА 5, 6 И 7 НОЕМВРИ 1885 г. – Документ

РАПОРТ НА РОТМИСТЪР АНАСТАС БЕНДЕРЕВ ЗА БОЕВЕТЕ ПРИ СЛИВНИЦА НА 5, 6 И 7 НОЕМВРИ 1885 г.

В 4 часа сутринта на 5-ий ноемврий аз получих Вашето лично приказание да приема командуването на правия фланг на Сливнишката позиция. Частите, които трябваше да защищават този фланг, трябваше да се състоят от дружините: на капитана Иван Тодоров Попова, капитана Павел Петров Христова, капитана Васил Иванов Кутинчева, капитана Атанас Пенев Мандаджиева и капитана Кръстю Кръстев Бахчеванова: батареите на капитана Андрей Ангелов Гергинова и капитана Георги Иванов Силяновский и ескадрона на капитана Христо Михайлов Михайлова.

На разсъмвание неприятелските разезди наченаха твърде нахално да се приближават към нашата позиция. Случайно аз се срещнах с трима конника от ескадрона на капитан Михайлова (когато тоже не знаех где се намира и един унтерофицер от батареята на капитан Гергинова, който търсеше дружината на капитан Бахчеванова, с която трябваше батареята да заеме Градище: изпратих тези четворица души да прегледат има ли неприятел във Малковската долина и във какви сили е той и да ми донесат. Под мое лично наблюдение разездът най-добросъвестно изпълни приказа- нието и ми донесе, че в долината неприятелят се намира в число около един полк, 2 ескадрона и една батарея, което пунктуално се оправдава впоследствие. За всичко аз лично донесох на Негово височество при батареята на капитан Гергинова. Неприятелят даде по разезда няколко залпа.

Часът беше около 10 сутринта, когато аз се върнах от Гергиновата батарея към

крайния правий фланг, гдето вправо от себе си чух вистрели. Аз изведнъж се догадих, че неприятелят се е обрушил на дружината на капитан Бахчеванова, когото счетох за священ дълг да не оставя едного срещу цял неприятелски полк. Затова аз Ви донесох, господин майор, кратко, че отивам на вистрелите. Скоро после моето донесение Вие сами дойдохте на правия фланг, гдето ми дадохте нужните инструкции и обещахте поддръжка. Аз развърнах боевой порядък, като имах отначало в първата линия дружината на капитан Кутинчева и горната батарея на капитан Силяновский, а в резерв дружината на капитана Попова, която скоро сама встъпи в боевата линия, понеже неприятелят откри огън против нашия левий фланг откъм Синята чука. Аз, като останах без резерв, принуден бях сам да встъпя в линията на левия си фланг, която пред убийствен огън беше заседнала на едно място из камънака. Сам капитан Попов излезе пред цепта, а аз ръководех дружинния му резерв. Същата роля на правия фланг изпълняваха началникът на артилерията капитан Олимпий Спиридонов Панов и ротмистър Кърджиев, който до тъмна нощ оставаше при крайния правий фланг.

Във време на нашето настъпление стигна ме капитан флигел-адютант Марин Янакиев Маринов, който ми се яви с въпрос, къде да направи своите части. Аз му указах на Синята чука и го просих да пребърза. За 1/2 час се появи стремително нас- тупающа част вляво от мене по най-крутия скат на Синята чука. Това трябва да е бил капитан Маринов, с когото аз срещнах се там на самата чука. Това наступление ободри всички солдати, които по мое приказание се хвърлиха на „ура”. Неприятелската цеп положително беше изпремушена с щикове. Мнозина сърби просеха пощада. Тоя успех страшно въодушеви солдатите, които макар във безпорядък, но храбро отиваха нагоре, почти по непристъпната скалиста местност. Неприятелят, който беше не в значително число, не издържа на самата вершина щиковата атака и хвърли позицията си.

На самата вершина частите от Поповата и Христовата дружини (с последната настъпваше капитан Маринов) се съвършено размесиха. С труд успях да събера 3 роти, които поверих на капитан Христова, за да варди чуката, а на другите части приказах да заемат лявое плечо вперед и да ударят във фланг на неприятеля, когото атакуваха други наши части от фронта. Капитан Маринов устройваше своите части на вершината.

Когато се спуснахме долу около 2 часа през деня, неприятелска батарея откъм Драгоман откри огън против нашия левий фланг, но войниците спокойно и храбро настъпваха.

Неприятелят показа тил и само незначителна част пехота заседна в с. Голямо Малово. Кавалерията неприятелска тоже бягаше. Аз приказах да й дадат няколко залпа. Това много забавляваше войниците.

От фронта нашите войски се приближаваха. Батареята на Георгитинчева и Силяновский изпратиха неприятеля със снаряди, частите на Кутинчева, Маринова и Попова, а също една доброволческа чета на Спас Соколова влязоха в Малово и го преминаха: изотзаде следваха други наши части доволно стройно, но аз без ординар- ци не можех вече да зная не само какви части влязоха в дело, но и да правя разпореждания. Главната ми грижа беше да установя наступающите и да ги приведа в порядък до настъпванието на нощта. Това беше около 5 часа вечерта.

Аз стигнах ротмистър Кърджиева, който водеше боевата цеп преди селото Малово: приказах да приостанови всички части, да ги приведе в порядък и да предаде командуването над тях на старшите от командирите на частите. Там се оказа капитан Кутинчев, който и пренощува със сборните части на новозаетите позиции пред с. Малово. Аз сам се върнах да Ви доложа, господин майор, за състоянието на работите и по Ваше приказание направих доклад на Негово височество на батареята в центъра на позицията, като изказах своето скромно мнение, че частите трябва да се повикат на старата позиция, която беше по-изгодна от новозаетата. През нощта се направи разпореждание в такъв смисъл и на другия ден, 6 ноември сутринта, частите се върнаха на Сливнишката позиция.

На 5-ий ноемврий за първий път в тая война българското оръжие възтържествува. Победата, макар и частична, но беше пълна. Духът на българските войници високо се подигна. Навярно … неприятелят трябваше да усили нахалството си, както това се забележи на 6 и 7 ноември. Войниците и офицерите се държаха безукоризнено и храбро и дружината на капитан Бахчеванова, макар и неправилно направлена, но беше виновницата както на първото, така и на последващото сетне тържество на българското оръжие.

На 6-и ноември аз забелязах от своя прав фланг наступление на неприятеля против центъра на Сливнишката позиция. Против моя фланг неприятелят отново зае очистената от нас вершина Синя чука. Когато неприятелят беше отблъснат от центъра и нашите излязоха из ложементите да го последват, аз счетох за дълг сам да предприема настъпление. Моите части бяха вече близко до върха, Синята чука, ко- гато получих приказание да прекратя настъплението и частите бяха моментално дръпнати назад. Но към 3 1/2 часа след обяд аз получих чрез поручик Христо Матеев Матеева приказание от Негово височество да заема в 4 часа чукара. Направих бърже разпореждание: в 1-вата линия встъпи дружината на капитан Кутинчева, във втората — дружината на капитан Стефан Тошев Тошева и в 3-тата — Пловдивската дружина на капитан Иван Иванов Велинова. Последната беше изпратена с цел да се обстреля.

Атаката беше твърде стремителна. Чуката се зе и неприятелят остави на нея много убити и ранени, и пленени. В числото на убитите бяха 2 обер- и 1 щабофицер. Пленените поручици на румелийците да конвоират, за да се повдигне повече духът им, в което на другия ден не се излъгах.

Играехме сбор, оставихме на чукара I дружина и горната батарея, на която беше приказано да следва зад наступающите части. Другите дружини върнахме на старите позиции.

Втората Сливница имаше за правия фланг тез последствия, че той разстрои още един неприятелски полк, завладя завинаги чукара Синя чука, още повече дигна духа на нашите войници и разстрои окончателно дълбокомислените счет сражения на сръбските генерали, които наместо незабавно да атакуват с всичките си сили слабата Сливнишка позиция, заета на 5-и ноември с 9 дружини, на 6-ий с 15 дружини даваха ни да разстройваме един по един техните полкове. На сърбите оставаше вече само да се погрижат да не би да заемем Драгоман и да угрожаваме на пътя на отстъплението им.

7-и ноемврия. Денят, който реши съдбата на двете враждуващи армии. Вечерта на 6-ий ноемврий в съвета у Негово височество беше решено да се не предприема нищо, докато не се съсредоточат всички наши сили. Макар аз и да изказвах мнение в полза на частни активни предприятия: но, разумява се, че пред съзнание дълга си към делото никога не трябваше да отивам против общото решение на Главната квартира.

Но на другия ден, като отивах рано от Сливница в 6 часа сутринта към участъка си на позицията и бях се установил на батареята при капитана Георги Димитров Стоянова, зачух вистрели откъм поверения си фланг. В галоп аз пристигнах при капитан Кутинчева, когото бях оставил за старший на фланга, но и от него не узнах причината на тез вистрели, които се произвеждаха на Синята чука. Като предполагах, че неприятелят може да се обруши със значителни сили на дружината и батареята, които защищаваха чуката, аз бях принуден да приближа резервите към нея, тъй като неприятелят се намираше много по-близо от Синята чука, отколкото нашите резерви.

Частите се направиха така: капитан Маринов с главата на една дружина право към Синята чука. Аз го назначих за началник на левия си фланг. Капитан Кутинчев следваше подир капитан Маринова с 1-ва дружина от Дунавския полк, наляво от него пратих 4-та дружина от същия полк подир капитан Маринова. Сам аз отидох вправо по пътя към с. Малово, като имах за помощник поручик Тодор Павлов Кабакчиева с няколко конника, а капитан Велинова оставих с 1 1/2 дружини (1-ва Пловдивска и 2-ра дружина) от … за началник на резерва. Скоро аз забележих неприятелските резерви, които се направляваха към Синята чука в обхват отдясно. За да парализирам този обхват, аз приказах на Кутинчевата част да земе надясно и самата да удари против левия фланг на охвативающия неприятел. Последният повърна фронта си към Кутинчева и се завърза силна престрелка. За да облекча задачата на сражающите се наши части, аз притеглих резерва на капитан Велинова: поведох неговата дружина (1-ва Пловдивска) в обход на крайния левий неприятелский фланг по направление към с. Голямо Малово, а капитан Белинову приказах да обезпечи с I рота моя прав фланг, а с другата в случай на нужда да прикрие отстъплението на нашите части. За всички разпореждания своевременно аз ви донасях, господин майор, като просях на всякой случай да приближите част от общия резерв към моя правий фланг.

Едвам аз се поравних с линията на неприятелския фронт, когато последният обърна тил и се предаде на най-позорно бягство. Нашите отвсякъде преследваха.

Третата Сливнишка победа беше решителна и ако у нас имаше един само све- жий полк да земе Драгоманското ушелие, всичката неприятелска армия щеше да се тури в най-критическо положение. Но последствията на това сражение бяха твърде важни: неприятелят по събраните сведения в същата нощ очистил Драгоман и чак на другия ден отново го заел, когато видял, че ние не го заемаме. Във всекий случай ролите след 3-тата Сливница се смениха: неприятелят трябваше само да се варди, а ние от отбраняющияся станахме наступающи.

В този ден духът на войниците стоеше най-високо от всекой друг път: войниците и офицерите се биеха като левове. Единствений наш недостатък за всички сражения под Сливница се заключаваше в това, че вследствие на стремителните бързи атаки нашите резерви скоро се изразходваха и когато началниците оставаха без резерви, изпущаха из ръце своите части, което водеше към разстройството им. Но и този недостатък напълно може да се извини пред такъв вял и нерешителен като сърбите неприятел.

СБВ, с. 302-307.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника