РАПОРТ ОТ НАЧАЛНИКА НА АДМИНИСТРАТИВНО-ПОЛИЦЕЙСКОТО ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ ДЕЛА ДО В. РАДОСЛАВОВ ЗА СРЪБСКАТА ПРОПАГАНДА В ПОГРАНИЧНИТЕ РАЙОНИ – Документ

РАПОРТ ОТ НАЧАЛНИКА НА АДМИНИСТРАТИВНО-ПОЛИЦЕЙСКОТО ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ ДЕЛА ДО В. РАДОСЛАВОВ ЗА СРЪБСКАТА ПРОПАГАНДА В ПОГРАНИЧНИТЕ РАЙОНИ

София, 27 септември 1885 г.

От две недели насам сръбските погранични власти са се запретнали да агитират между населението в Трънското окръжие да се възбунтува против българската власт и да поиска съединението си със Сърбия. Те скроили и план за завземането на това окръжие. Според казванието на многобройни доверени лица сърбите тъкмели да влязат в Трънското окръжие през Цариброд и Трън и да се съберат в Брезник, но предварително искат да дойде една депутация от Дъсченокладенци и да ги покани. Щом завземат окръжието, те силом щели да принудят населението да подпише едно прошение със задна дата, с което да обяви, че е сръбско и иска присъединението си към Сърбия. Това прошение щяло да им служи за оправдание пред Европа в постъпката им. Ежедневно са привиквали наши погранични селяни от сръбските погранични власти, та ги убеждавали да работят за осъществявание на тази идея.

Обещанията били богата работа. На кметовете и главните дейци сръбското правителство щяло да даде по 500 минца, а на населението ще прости недоборите (които, да кажа мимоходом, в Брезнишката околия възлизат до 300 000 лв.) и данъка за пет години и ще го освободи от войнска повинност. В други села, гдето обещанията нямали стойност, като Петочинци, Банки и др[уги], сръбските агитатори казвали, че

нашият княз помолил сръбския крал да му прати войска на помощ, защото имал нужда, та затова селяните трябвало да приготвят хляб и да посрещнат войската добре. „От вас не искаме нищо за големите блага, които ще получите, освен едно ура” — казвали сърбите. От десет дена насам всичкото внимание на сръбските власти е обърнато изключително връх тази точка. Пограничните сръбски началници [Срезки началник, капитан] Курдуличкий, Власотинский и Лужичкий постоянно седят на границата в с[елата] Власина, Кална и Студена, когато околийските им центрове са от 5 до 8 часа навътре в Сърбия. Всичко от сръбските погранични власти иде да убеди всекиго, че сърбите имат намерение да си присъединят Трънското окръжие по начина, по който стана присъединението на Източна Румелия към Княжеството. Оправданията им щели да бъдат: „Населението е сръбско, то ни повика, защото не ще да бъде под България. То е освободено от сърбите и иска да бъде под Сърбия.” Благодарение обаче на тревогата, която стана в Трън на 23 того, кроежите им донегде се разрушиха. Земените от наша страна мерки осуетиха засега техните планове.

Необходимо е обаче, щото да се изпрати една рота войска и в Цариброд, гдето сръбските агитации не стоят по-доле, отколкото във Трънско.

СБВ, с. 78-79.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника