РЕЧ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ П. КАРАВЕЛОВ – Документ

РЕЧ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ П. КАРАВЕЛОВ ПРЕД НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ПОЗИЦИЯТА НА КАБИНЕТА КЪМ СЪЕДИНЕНИЕТО И ВОЙНАТА

11 юни 1886 г.

Господа! Кой е направил 6-и септемврий, дали са извършени малки или големи подвизи — няма да говоря. Но аз никога не обичам да се кича с паунови пера, нито пък ще кажа, че аз направих Съединението. И как е станало то — не зная. Аз само това зная — не бях тогава в столицата, както и Негово височество — получавам телеграма, че се е прогласило Съединението. И наш пръв дълг беше като на правителство да узнаем: дали цялата страна е прогласила това Съединение и го признава. Получихме телеграма от всичките градове на Южна България, видяхме, че цялата страна е за целото и че цялата страна признава временното тогавашно правителство. След това ние трябваше да помислим: какво да правим? Най-после и мнозина си даваха мнението: едни ни даваха ум, че или да стоим настрана, да гледаме, а там, каквото става, да става: или да мобилизираме войските си и да стоим на своите граници с Румелия. Аз мислех, господа представители, че ако направяхме първото, щяха да ни осъдят всички. Поне знаете, че още тогава навсякъде из България станаха митинги и народът се произнасяше, че правителството трябва да поеме в защитата това велико народно дело. (Гласове: Вярно! Вярно!) Да постъпехме пък по втория съвет на някои приятели, ние щяхме да заприличаме на Гърция, на която знаете как излезнаха работите. И сега много приятели ни дават съвети, че трябвало ние именно да постъпим като Гърция, да сме подражавали на подвизите на Делияниса. Даже, може би, тези приятели да са му пратили телеграма да доде да управлява България (Веселост), но аз не му завиждам. Да стояхме, господа, със своите войски на границата, да чакаме още вътрешна революция във Южна България, да навлезеха турските войски и башибозуци, аз мисля, че по-голям грях от тоя не можеше да направим (Гласове: Вярно! Вярно!). Ето защо ние избрахме третия способ: да влезем с войските си в страната, за да запазим реда и тишината и да апелираме към Негово величество султана и към великите сили, че българский народ единодушно иска своето съединение, че ние влязохме с войските си да запазим реда и тишината, че ще се подчиним на тяхното великодушие. След това вече всички знаете какво последва: никога ние не очаквахме да ни отвори война в такива обстоятелства един братски и съседен нам народ — пак има един вестник тук, който ни напада, че ние сме отворили братоубийствената война! Така дебишком ни нападна този братски народ и войските му, както знаете, бяха навлезли в земята ни. Обаче нека благодарим на усилията на народа, да благодарим на неговите храбри солдати, които отидоха и спасиха честта на отечеството. Аз само едно съжалявам, че тук има представители, които нямат 40 години…(Един член: Що не заяви при проверките на изборите?) Не говоря за изборите: 40 год. няма смисъл там. Говоря за тия приятели, които не отидоха тогава да защищават България, а сега са седнали да се обявяват нейни защитници. (Един: Не закачай частни лица! Вие отидохте ли?) Аз стига, че управлявах, но не указвам ни частни лица, а „който се вижда в огледалото, да не плаче за лицето си”. (Веселост. Силни ръкопляскания). Знаете вече, господа, как се свърши войната. Няма да ви говоря някои работи, защото ще бъда принуден да искам оттеглянето на публиката пък не бих желал това. Вие знаете как се поискаха оставките на руските офицери. Ние не бяхме в нищо виновни, но може би то стана по висока политика. Знаете още, че за да водим войната, трябваше да имаме всички материали, които за жалост ни липсваха: знаете положението ни какво беше, когато се откри войната — всички знаете, казвам, но благодарение на нашата храбра войска, на яките крака и ръце на солдатите ние спечелихме войната. Може би не знаете едно, че нам се угрожаваше от всички страни: ние бяхме принудени да стоим спрямо Сърбия с едно примирие, което ни се наложи: в това време Сърбия успя да получи нови 150 топа от Банжа: турските войски бяха натрупани откъм Едрене, а Таир паша чакаше коя минута да нахълта в Тракия. Такова беше положението ни. Какво трябваше да правим? Каза ни се много ясно, че трябва да се обърнем към Турция, да се съгласим, както можем, защото не може да ни се помогне. И ние, разбира се, не можехме да чакаме да се свърши примирието, да ни нападнат и откъм Турция, и откъм Сърбия.

За да спасим кораба, ние не хвърлихме Йона. Тъй беше положението на работата. Пък дошли сега някои да ни обвиняват, че сме предали Кърджали. А знаете ли на що прилича това обвинение? На туй: оня, що се давил в морето, като го извадили, почнал да се сърди и крещи: „Защо не спасихте и капата ми?” (Смях. Силни ръкопляскания)[…]

Говори се тук за отстъпки: говори се за Свети Стефанска България. Хубав действително идеал за българския народ и денят даже 19-и февруарий е национален празник. Но да се реализира, знаете, господа, много труд трябва, трябва да се бием, трябва сила, инак кой не желае толко хубаво нещо? Даже аз и друго нещо ще ви кажа: аз пък във всичкото това време, при тия кризиси, мъчих се да спазя Берлинския тракт. Това го казвам искрено. Аз тъй бях убеден, че щом Берлинският тракт се наруши формално, щеше именно да изгуби България… И аз бих се съгласил даже да ни дадат юридическото съединение. Но много съжалявам, че законодатели и адвокати говорят за юридическо основание на държава. Държавите, господа, имат фактически основи. Но трябва че- ловек много да не разбира, та да повтаря туй папагалски. [Драган Киряков] Цанков: Не е ли вярно, нашата държава е на юридически основи. Не ме заставяйте да ви доказвам. И желаях аз да се запази Берлинският трактат, защото онова, на което разпитваме, може би щеше да се даде на другите. Аз твърде съжалявам, че не можа да говоря откровено. Ако беше се нарушил тоя договор, може би и Гърция, и Сърбия нямаше да дойдат до такова икономическо положение. И сега да се впусне едно българско правителство да наруши Берлинския договор, то ще значи да принесе полза на нашите врагове, поне за в бъдеще. И при това намират се някои приятели да ни обвиняват в отстъпчивост. Казват в небето лети орелът. Гонете вие орела, господа, а аз кокошката държа в ръце. (Силни ръкопляскания). Съединението зехме г[оспо]да! И можа да кажа, че благодарение на тия отстъпки ние днес тук заседаваме. Или ако не правехме такива отстъпки, ако заседавахме днес тука без такива отстъпки, може би щяхме да изложим народния идеал. Може би нямаше да се радваме много. Та не бойте се: Кърджали била отстъпена, аз не я жаля. Аз едно зная: яйцето ние изядохме, а чорупките останаха на другите. (Веселост и силни ръкопляскания.)…

Ние извършихме това, което можахме и колкото можехме. На свършвание ще кажа, че може да сме направили грешки, но ние стояхме начело на българския народ, водихме войната, вървяхме с народа, намервахме се с него във всички опасности и сега, без да се срамим от никого, можем да чакаме със спокойствие съда на историята. (Шумни ръкопляскания, викове „браво”.)

 

 

Дневници на IV ОНС, 4 ИС, 1887, с. 64-65.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника