РЕЛАЦИЯ НА БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА СМОЛЧАНСКИЯ ПАРТИЗАНСКИ ОТРЯД НА КАПИТАН К. ПАНИЦА – Документ

РЕЛАЦИЯ НА БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА СМОЛЧАНСКИЯ ПАРТИЗАНСКИ ОТРЯД НА КАПИТАН К. ПАНИЦА

София, 20 януари 1886 г.

Веднага след обявлението на войната от страна на Сърбия, предвид трудните времена за отечеството ни, аз просих господина военния министър да ми даде каква- годе част, с която да се боря против врага, понеже дотогава аз бях председател на военния съд.

На 4-ти ноемврий ми се даде-назначението „Началник на Смолчанския партизански отряд” със задачата да събера пръснатите при настъплението наши сили от Смолча и Комщица и да действувам партизански.

Четите на поручика Зафирова (2 доброволчески и 4 опълченски чети) бяха разположени тогава в Годеч. Ротата на поручика Караиванова [2-ра] рота от запасната дружина на 1-вий Софийский на Негово височество полк в с. Шума, а две чети под командата на опълченеца Лука Николаева била в Гинци. В Годеч пристигнаха и 12 кавалеристи от 2-рий Шуменски полк. За нападение на неприятеля аз разделих частите си ето как: Лука Николаева с двете чети под командата на опълченеца трябваше да настъпва през Губеш в Комщица, който, като преспи там, в 8 часа сутринта на 6-ий ноемврий да не напада, а да маневрира, дорде не види наши сили на височините над Смолча. Две чети да настъпват по височината между Равна и Ропот и две други чети и 2-те роти да настъпват право на Ропот. В Годеч, гдето пристигнах в 12 часа през нощта, аз узнах, че в Туден имало сръбска войска. Предвид на това аз, понеже правех флангово движение към Ропот, оставих доброволеца В. Дюстабанова в Годеч с 20 души доброволци и задържах 5-а рота на фелдфебела Дятчина, кавалеристите и жандармерията, то имах на разположение, с които реших да действувам против Туден, като охранявам фланга на наступающите части. На разсъмвание, 6 ноемврий, поручиците Зафиров и Караиванов нападнаха на неприятеля в Ропот, гдето се намираше един неприятелски батальон. Това нападение повидимому бе неочаквано за неприятеля, тъй като те захванаха да гърмят от ложементите си само когато се доближи нашата цеп до 300-400 крачки. След непродължителна (около 3/4 часа) стрелба поручик Караиванов се хвърли в атака на неприятелския център. Неприятелят не удържа на атаката и захвана бързо да отстъпва и с това даде възможност да се отреже един от ложементите на левия му фланг. Юнкерът Димитриев, като внушаваше юнашки дух на войниците, геройски настъпваше. След упорен и бистър натиск две неприятелски роти захванаха да бягат пръснати в разни страни, преследвани и избивани от един взвод на войниците от втората рота. Неприятелски един капитан бе убит във време на бягството му, а батальонният командир, макар и ранен, отстъпва с една рота към Смолча. В това време, тоест във време на сражението под Ропот, неприятелска кавалерия и пехота се показа откъм Туден. Аз с кавалеристите, 5-а рота и 22 македонци излязох насреща им и захванах да развръщам силите си, като настъпвах: неприятелят захвана да отстъпва и аз, за да не показвам своята слабост, изпратих 10 кавалеристи да вървят подире им до Туден, а с останалите заминах за Ропотските височини.

В това време, когато заминах за Ропотеките висоти, ето какво направили 10-тях кавалеристи, оставени от мен да вървят по дирята на отстъпающите към Туден неприятели. В едно време те забелязали кавалерийското движение в едни колиби около Туден, движение, което по всички знакове приличало на приготовление към отстъпление. 10-тях кавалеристи се разделили на две части, от които 4-ма души с викове „ура” и гърмежи нападнали на колибите, останалите шест, пръснати в цеп, тоже с викове захванали да заобикалят колибите. Неприятелят в число един взвод бегом отстъпил, като оставил две впрегнати кола, в едната от които натоварили два казана, а в другата един вол, току-що заклан.

На другия ден, рано 8 ноемврий сутринта, [от]към Изатовци ми съобщиха, че от Ржана отивали още две неприятелски роти.

В самото село Ржана по указанието на всички шпиони квартирувал един неприятелски батальон, а у мене оставиха […] 17 кавалеристи и четата на Николаева, от която биха останали 166 души, но от тях 30 бях вече изпратил по височините към Ро- соман и 30 наляво по гората Видилич. Да чакам подкрепление от резерва, команду- ван от поручика Зафирова, бе немислимо, понеже той останал в Смолча и подкрепление би дошло твърде късно, а минутата бе важна.

Реших незабавно да направя нощна атака на село Ржана, като пратих приказание на поручика Зафирова незабавно да изпрати към село Изатовци една чета доброволци, която да ми служи като подкрепление, ако боят се продължеше до пристига- нието им. Най-първо настъпиха 17-те кавалеристи и после и аз с 36 доброволци, като оставих останалите 20 в село Славиня като резерв. Кавалеристите, командувани от храбрия унтерофицер Христова, действуваха в началото на конете си, после се спешиха, а когато им се свършиха патроните, хвърлиха се в атака със саблите си. 10 доброволци фалшиво действуваха по височините наляво, а останалите 26 надясно, заедно със кавалеристите силно и шумно (със викове) захванаха да натискат на неприятеля, който след два и половина часово сражение захвана да отстъпва. Както ор- динарците ми Дюстабанов и Херуц, тъй и всички войници безусловно бяха герои, а особено Лука Николаев и кавалерийския унтерофицер Христов. После влизането ни в селото Дюстабанов с помощта на няколко кавалериста натовариха и изпратиха пушките, освен това взехме 26 роби, 160 овце, 8 вола, 2 коня, един чувал ориз и няколко камъка сол. Часа в 2 после полунощ всичките войници с е прибраха пак в с. Славиня.

11-ий ноемврий в 11 часа по пладне Дюстабанов доди във Кумщица по приказание на поручика Зафирова и ми съобщи, че неприятелят на разсъмвание нападнал на с. Славиня, но бил отбит и отстъпил.

В 4 1/2 часа вечерта аз тръгнах за Изатовци и по пътя чух силни гърмежи къде границата и наскоро ма срещна един кавалерист с известие, че неприятелят след ненадейна и силна една атака завзел височините над Славиня, а после срещнах да отстъпва и част от обоза. Когато стигнах в Изатовци, не заварих никого в селото. Сам поручик Зафиров бе на позициите. Селяните бяха уплашени. Повиках поручика Зафирова в селото, който ми съобщи, че неприятелят завзел височините даже над с. Брайковци. Трябваше да се прибегне към нощна атака. Четите на Бабаджана, Юрука, Кременлията и Ропча се примъкнаха тайно към височините на юг от Брайковци и тъкмо в 12 часа трябваше да нападнат ненадейно и отчаяно.

Събрах по-напред всички войници, свободни от служба, и като ги насърчих, поисках съгласието им да вървим вече за Сърбия. Громки и продължителни „ура” бяха отговор на предложението ми, после което се разкладоха огньове, а около тях са захванаха песни и игри между момчетата. Това аз направих за демонстрация пред неприятеля и за насърчавание на момчетата. В 11 часа момчетата се успокоиха, а равно в 12 на левия ми фланг се изчуха отчаяни викове, а после и силни гърмежи, които се подеха и от цялата линия. Македонските войводи направили повече, отколкото се мислеше. Те по Видличките канари се промъкнали зад неприятелските аванпости и нападнали на заставите им, когато те спокойно спяли около огньовете си. Аванпостовете се разбягали кой къде види, но центърът и левият им фланг се държаха добре, обаче и те по-после пострадаха. Времето бе дъждовно и тъмно, следователно във полза на нападающия.

20 души македонци нападнаха от височините на левия им фланг и след малка престрелка се отдръпнаха, след като се измени фронтът на левия неприятелски фланг, но в това време се проникнаха зад тях други 15-20 души, изгърмяха няколко пъти във фланг на центъра и в затилак на левия им фланг набързо без гърмежи отдръпнаха се пак назад в нашата линия — и центърът на неприятеля промени фронта си, но вече против собствения свой левий фланг, а левият им фланг, като помисли, че нова наша част ги напада отзад — обърна се назад и захвана силно да гърми против нападающите ги (бившия техен център), като се движеше надясно към с. Славиня, а с тях заедно и противната страна. Скоро после това води на помощ и неприятелският резерв, който със залпове захвана да поразява бившия си левий фланг, като предполагал, че това са наши части. Нещастният им леви фланг, нападан от две страни от своите си, бързо захвана да отстъпва на север към Славиня и чак тогава нападающите ги узнаха, че биели своите си и спряха гърмежите. Сражението трая 2 3/4 часа. Резултатът от това сражение бе благодат за мен, още повече че на другия ден предполагах да настъпвам. Височините над Славиня останаха във наши ръце.

12 ноемврий в 5 часа сутринта, като знаех, че доброволците после всяко сражение и победа се пръскаха по селата, слязох от позициите, за да ги събера. Разпоредих се, щото по-скоро да се нахранят всички войници, доброволци и опълченци, като се дадат всекиму по 120 патрона. Върнах се на позициите и когато правех разпореждане за нападение, неприятелят сам падна, обаче след кратковременна, но силна перестрелка отстъпа. В това време шпионите ми донесоха, че в помощ на противника ми дошел и някой си партизанин арнаутин с един батальон, като имал чрезвичайни права да управлява целия неприятелски отряд, който действуваше против мене. Той се заканвал и уверявал, че ще улови жив капитан [Костадин Атанасов] Паница и жив ще го изгори. По показанията и на 3-мата шпиони той разпореждал свои войски по планината Видлич. За противодействие на тоя арнаутин аз изпратих по Видлич всички харамии, в центъра оставих една чета доброволци, на десния фланг — опълченци, а на Вълко войвода, който действуваше около Росоман и Яловица, пратих приказание отчаяно да настъпва към манастиря „Св. Архангел”, а после да се спусне в с. Ржана, като нападне във фланг на неприятеля. Останалите части задържах при себе си за резерв. В 9 1/2 часа неприятелят отново нападна. След 1 час сражение центърът ми захвана да отстъпва. Тогава аз оставих поручика Зафирова да командува резерва, като му обясних, че [ще] настъпваме до крайност. С една чета доброволци влязох в цепта. Сражението от минута на минута ставаше по-упорно. На харамиите предложих да се бият, като пеят турски песни, което те изпълниха. Неприятелят упорно се държеше. Дюстабанов и Херуца оставих да удържат и въодушевляват центъра, а аз преминах на левия фланг против арна- утина. Неприятелят на няколко пъти се опита да спре настъплението ни с атака, но биваше всякога отблъскван. В тоя ден всякой от войниците ми беше герой. Сражението отиваше весело. В едно време самите доброволци ми показаха на двама свои другари, които се криеха, и ме молиха или да ги разстрелям, или да им позволя сами да ги разстрелят. Щабгорнистът ми бе забравил, че е человек — приличаше на звяр. Той излезе пред цепта и с трубение водеше цепта. Неприятелят захвана да се поддава. Реших да му нанеса решителен удар. Отрядният свещеник с кръста си в една ръка и със сабля в другата вървеше подире ми: поведох в атака момчетата весело и с викове се хвърлиха подире ми: въодушевлението бе общо. Неприятелят не удържа натиска — отстъпа. Заловихме първите му позиции, но и от вторите си [позиции] той захвана да ни поразява със силен огън. Посъбрах частите си, дадох им на няколко минути отдих и след като пристигна една част от резерва, която бях повикал, отново захванах настъпление. Момчетата ми юнашки настъпваха, но и неприятелят упорствуваше. Силният натиск и отчаяните атаки на десния фланг обаче накараха неприятеля да отстъпи и втората позиция, но вече не в такъв порядък, както първите. Аз продължих настъплението. В това време пристигна и последний резерв под командата на поручика Зафирова. Селото Ржана неприятелят отстъпи почти без бой. Оставих поручика в селото, а с цепта продължих наступлението. Мостът и реката минах лесно, понеже македонците бяха успели да завземат височината наляво. Оставаше да се вземат Росовските височини, дето предполагах да са спра. Почти се стъмняваше, когато се хвърлих с харамиите против шанцовете, но в това време мнозина захванаха да викат „давайте патрони, патрони нямаме”. Патрони подръка нямаше, а да се отстъпи, бе дотолкова опасно, доколкото ако се настъпваше. На заповедта ми да бягат напред и е дипчици да бият сърбите (повечето от македонците нямаха щикове), те извадиха палите си и дружно се хвърлиха напред. Бе [се] почти стъмнило. Сърбите с бяг отстъпиха, като не успяха да приберат шанцовия си инструмент и раниците си, които във време на битката били снели.

На 13-ий ноемврий сутринта, когато правих разпореждание за настъпление, се явиха двама парламентьори от страна на неприятеля — поручик Р. Стоянович и подпоручик Таса Катич с един трубач. Те донесоха предложение да прекратя военните действия съгласно желанията и нотата на европейските сили. На това предложение аз им отговорих, че ще питам началството си, но дорде получа отговор, аз с бой или без бой трябва да заема височините пред „Възганица”, понеже тогавашното ми положение не можеше да бъде добре обезпечено, ако не ги владеех. След дълги препирни и протестации от тяхна страна аз заедно с тях отидох на мястото, заех въпросните места, а после това телеграфирах във щаба да питам за предполагаемото примирие. Отговора приех на другия ден [—] 14-ий.

СБВ, с. 312.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника