РИХАРД ФОН МАХ – Спомени от Съединението

глед; тук беше по-нататък и капитан Паница, весел и съобщителен съзаклетник, за когото на тия страници ще става често дума (той беше застрелян в 1890 г. по решение на военния съд, за участие в заговор против княз Фердинанда); също и сетнешният посланик в Берлин, Димитър Ризов, тогава буен и страстен вестникар; най-после Зографски, благонадежден стар ветеран, д-р Странски, лекар, после министър на външните работи, и един уволнен юнкер, на име Тишков, от село Голямо Конаре. Тишков беше си прикачил презимето Чардафои, с което искаше да осмее немската благородна титла „фон”. В комитета влизаха и други българи, които трябваше като „апостоли” да обходят областта и да подклаждат пламналия вече огън. Между тези апостоли беше и Константин Калчев, един от пратениците за дирене княз по-късно, след оставката на княз Александър. Беше изработен точен план. Според него селяните от околните села, под ръководството на Чардафона, трябваше да извършат преврата; войските, под началството на своите офицери, трябваше да дойдат по-късно. Смяташе се за вероятно, че съединението ще се отстоява срещу Турция с оръжие; в щаба беше обмислен от българските офицери, с участието на руските, походът към турската граница и Одрин. От полза за съзаклетниците бяха и руските нихилисти, които в значително число се бяха установили в двете Българии и работеха с усърдие против официална Русия.

Не беше сигурно, как ще се постави към преврата княз Александър Български. Комитетът реши, да го уведоми за предстоящата акция и да му заяви, че той може да избира само между приемане на съединението и напускане на страната. Това стана чрез Димитър Ризов и румелийския българин майор Муткуров на 3 (15) септемврий в Шумен, гдето князът пребиваваше по случай българските маневри.

Ризов ми разказваше по-късно следното за това посещение:

Княз Александър беше видимо неприятно изненадан от съобщението ни, че прогласяването на съединението е предстоящо в Пловдив и че то не ще стане по-късно от 20 септемврий (2 октомврий нов стил). Той ни попита, дали това е напълно сигурно. Ние потвърдихме. Той като че не вярваше. Ние нямахме нишо писменно с нас. След нашия обстоен доклад за настроението на юг от Балкана, той ни остави с поръчката да се явим при него след два часа. Аз казах на княза, да не се съмнява, но да има съзнанието, че в този съдбовен за българския народ час нему се налага едно пълно с неизмерими последици решение. Когато след два часа се явихме отново, князът беше спокоен. Между това, както узнах по-късно, той бил получил от едно доверено лице в Пловдив и от английския консул съобщения, които му разкривали сериозността на положението. Да се провъзгласи днес съединението, каза той, означава да се нанесе удар на руската политика; кой ще понесе отговорността за това? — Муткуров мълчеше; аз възразих, че цял български народ ще носи отговорността загдето действувам сам, щом Русия заприщва пътя към бъдещето на България. И още, че князът трябва да има пред очи българските, а не чуждите интереси, и че има само един път, за да се освободи от чуждия натиск и същевременно да укрепи трона си за всякога в сърдцата на българите — като признае съединението и се постави на чело на северна и на южна България, и упорствува въпреки всичко. Князът ми подаде ръката си; аз трябваше да остана още няколко дни във Варна и да се явявам всеки ден при него в Сандрово; Муткуров пък: да се върне и да каже на приятелите си в Пловдив, че моментът за обявяване на съединението е зле избран, но че князът няма да изостави българите.

Това беше на 3 (15) септемврий 1885 г. Муткуров отпътува и щом стъпи на румелийска почва телеграфира в Пловдив, че работите вдъхват надежда. Князът беше дори дал тайна заповед, да се отпусне динамит на румелийците, за да се хвърли във въздуха моста между турския Одрин и първата румелийска станция, Харманлий, щом се обяви съединението. Каравелов, министър-председател в България, не доверяваше на румелийския комитет, именно на двамината приятели Ризов и Паница. Те бяха замесени в някаква тъмна история, по която Ризов трябваше да бъде разпитан от румелийските власти, по нареждане на прокурора в България. Касаеше се за една чисто балканска малка история. Именно, през юний 1885 год. бяха пренесени с голяма тържественост от Румъния в България костите на българския революционер Раковски. Множество народ, покъртен, съпроводи тленните останки на националния герой. След малко време, обаче, се разчу, че в ковчега нямало никакви свещенни кости, а само ценни книжа, задигнати в Букурещ при един дързък обир. Това беше вярно. Паница бе изпратил македонския хайдутин Тотю войвода в Букурещ, за да търси пари за македонците. Доверието биде оправдано. Тотю намери парите, тикна ги в ковчега и заедно с македонците придружиха мнимите кости на светеца и румънските полицаи, макар румънската полиция да търсеше старателно крадците. Ризов получи парите от Паница и наскоро след това една добре въоръжена чета, потегли радостно за Македония, за да воюва в планини и гори срещу полумесаца Макар в България и да се проявяваше най-широко снизхождение за всички македонски движения, прокурорът трябваше да се намеси, поради постъпки от румънска и турска страна. Ризов и Паница изчезнаха в Румелия, и така двамина от двигателите на румелийското съзаклятие бяха под съдебно следствие. Каравелов не обичаше подобни балкански шеги; той не очакваше нищо разумно от целия Пловдивски комитет и вярваше, че съмнителни патриоти искат да се доберат до смегч

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника