Съединението в дати

1878 г.  

Втората половина на февруари, 1878 г.

Сръбските власти арестуват в Пирот 48 български първенци и интернират в Крушевац митрополит Евстатий Пелагонийски.

март, 1878 г.

Временното руско управление въвежда разрешителни билети за заселване на българи в напуснатите мюсюлмански къщи и за обработване на изоставените ниви.

3 март 1878 г.

Умира княз Владимир Черкаски. Начело на Временното руско управление застава неговият заместник ген. Димитрий Анучин (до 8 май).

31 март 1878 г.

Създадена e Българска земска войска на наборен принцип. Формирана е учебна рота в Пловдив.

април, 1878 г.

Тайни австро-руски преговори във Виена за ревизия на Санстефанския договор.

5 април 1878 г.

Последно редовно заседание на Светия синод на Българската екзархия в Цариград.

май, 1878 г.

Тайни англо-руски преговори в Лондон. Според споразумението от 30 май голяма част от Санстефанска България се връща на Османската империя, а от освободените земи се създават две държавни формации.

20 май 1878 г.

Молба на 21 български църковно-училищни общини от Македония до руския външен министър княз Александър Горчаков за пълно национално освобождение и включване в Българското княжество.

20 май 1878 г.

Княз Александър Дондуков-Корсаков пристига в Пловдив и встъпва в длъжност руски императорски комисар в България.

27 май 1878 г.

По заповед на княз Александър Дондуков руските войски заемат окупираните от сърбите Трън и Цариброд.

1 Юни, 1878

По нареждане на княз Александър Дондуков екзарх Йосиф I пристига в Пловдив и остава там до 8 януари 1880, с прекъсване между 29 октомври и 20 декември 1878, когато се връща в Цариград. За негов наместник в Цариград е назначен архимандрит Теодосий Голованов.

5 юни 1878 г.

По нареждане на видинския вицегубернатор Петко Каравелов руските войски заемат окупираните от сърбите части на Кулско и Видинско.

13 юни – 13 юли 1878 г.

Конгрес на Великите сили в Берлин за ревизия на Санстефанския договор.

18 юни 1878 г.

Сключено е англо-австрийско споразумение за ревизия на Санстефанския договор в духа на англо-руското споразумение от 30 май.

13 юли 1878 г.

Подписан е Берлинският договор. Румъния получава Северна Добруджа, Сърбия – Нишко и Пиротско, Портата си връща Македония и Одринска Тракия. Между Дунав и Стара планина е създадено васално Княжество България (63 752 кв. км и 1 740 000 души), а на юг от Балкана – автономна област Източна Румелия (35 901 кв. км и 816 000 души).

20 юли 1878 г.

Създаден е седемчленен Съвет на управлението на руския императорски комисар. Единствен българин в него е проф. Марин Дринов (руски поданик), който отговаря за просветата и изповеданията.

25 юли 1878 г.

В Пловдив излиза първи брой на “Марица”, първият български вестник след Освобождението, издаван от Христо Г. Данов (до 6 септември 1885).

30 юли и 2 август 1878 г.

Журнални постановления на Съвета на управлението на руския императорски комисар, които признават правото на мюсюлманските бежанци да се завърнат невъоръжени и да възстановят собствеността си (освен черкезите и извършилите престъпления против християните). Собствеността трябва да се докаже по съдебен ред чрез тапии или освидетелстване. Начало на узаконяване на преминаването на поземлената собственост в ръцете на българите (аграрен преврат).

10 август 1878 г.

От Пловдив в Цариград пристига архимандрит Методий Кусевич и на събрание с водачите на Цариградската българска община повдига въпроса за сключване на уния с папата, който приема българските условия чрез монсеньор Брунони. В писмо до екзарх Йосиф I от 15 август събранието настоява екзархът да се върне в Цариград и заплашва да приеме унията.

16 август 1878 г.

В Пловдив е основан комитет за борба срещу решенията на Берлинския договор начело с Димитър Матевски, наречен по-късно “Единство”.

29 август 1878 г.

Основан е благотворителен комитет “Единство” в Търново по инициатива на Георги Живков, Стефан Стамболов, Любен Каравелов и др.

септември – октомври 1878 г.

Управляващият Съдебния отдел на Съвета на руския императорски комисар Сергей Лукиянов изготвя първоначалния проект за Органически устав на Княжество България (проект на Лукиянов). Чрез анкета с 16 въпроса е поискано мнението на 16 видни български общественици за бъдещата уредба на държавата.

8 септември 1878 г.

Съвещание на представители на комитетите “Единство”, войводи на македонски чети и руски офицери в Рилския манастир под председателството на митрополит Натанаил Охридски взема решение за въстание в Македония.

18 септември 1878 г.

Начало на заседанията на Европейската комисия по изработване на Органически устав на Източна Румелия в Цариград. На 15 октомври комисията се премества в Пловдив.

октомври, 1878 г.

В Пловдив е извършена първата демонстрация с фонограф.

октомври, 1878 г.

По предложение на проф. Марин Дринов седалището на руския императорски комисар е пренесено от Пловдив в София.

3 октомври 1878 г.

Основан е Горноджумайски благотворителен комитет “Единство”.

17 октомври 1878 г.

Начало на Кресненско-Разложкото въстание с превземането на Кресненските ханове и пленяването на турската войскова част.

6 ноември 1878 г.

Проектът за Органически устав на Княжество България е одобрен от руския император Александър II.

8 ноември 1878 г.

Български въстаници начело с Баньо Маринов превземат Банско.

14 ноември 1878 г.

Румъния поема управлението на Северна Добруджа.

26 ноември 1878 г.

Открито е Военното училище в София, където е преместена учебната рота от Пловдив.

28 ноември 1878 г.

Основана е Публична библиотека в София (дн. Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий”), с Музеен отдел (от 1892 – Народен музей с три отдела). Читалнята е открита на 15 януари 1879.

28 ноември 1878 г.

Българското книжовно дружество в Браила взема решение да пренесе дейността си в София.

декември, 1878 г.

По покана на първия кмет на Стара Загора Стойко Салабашев чешкият архитектурен техник Лубор Байер проектира първия регулационен план на града.

декември, 1878 г.

“Особена комисия” начело с княз Сергей Урусов в руската столица преработва проекта на Органическия устав на Княжество България в по-либерален дух (Петербургски проект).

23 декември 1878 г.

В Букурещ Румънският македонски комитет начело с митрополит Калиник взема решение за създаване на куцовлашка епархия в Македония, подчинена на румънския Синод.

1879 г.  

1879 г.

Устроена е първата телефонна връзка в страната между резиденцията на ген.-губернатора княз Александър Богориди и неговата канцелария в Пловдив.

януари, 1879 г.

В Женева е основано българско студентско дружество “Братство” с председател Велчо Т. Велчев, официализирано през 1888 с помощта на Евлогий Георгиев.

януари, 1879 г.

Създаден е Централен комитет “Единство” за Южна България в Пловдив.

януари, 1879 г.

При превода на Петербургския проект за основен закон на Княжеството проф. Марин Дринов прави известни редакционни промени по съвета на княз Александър Дондуков.

7 януари 1879 г.

Открита е 1. мъжка гимназия в София.

21 януари 1879 г.

След тежко боледуване в Русе умира Любен Каравелов.

10 февруари 1879 г.

Открито е Учредителното събрание в Търново за изработване на конституция на Княжество България в състав от 229 депутати: 117 по право (представители на изборните административни и съдебни съвети), 88 избрани и 24 депутати – назначени от княз Дондуков. За председател е избран митрополит Антим I Видински, а за подпредседатели – Петко Каравелов и Тодор Икономов. Представители от Македония, Одринска Тракия и Източна Румелия (45) участват в едномесечните частни заседания на депутатите по въпроса за националното обединение.

27 февруари 1879 г.

Изработен е мемоар на Учредителното събрание до Великите сили против Берлинския договор.

29 март 1879 г.

Архиерейско събрание на митрополити и епископи от княжеството обсъжда в Търново църковното устройство на Българската екзархия и изготвя записка от 1 май.

14 април 1879 г.

Европейската комисия единодушно приема Органическия устав на Източна Румелия, който осигурява широка административна автономия на областта през 1879-1885.

16 април 1879 г.

Приета е Търновската конституция. В нея е прокаран принципът на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя структурата и компетенциите на висшите държавни органи – монархически институт, парламент, правителство, както и основните права, свободи и задължения на българските граждани. Една от най-демократичните за времето си в Европа. Отменяна е през 1881-83, изменяна през 1893, 1911 и 1946 и е в сила до 1947. По време на конституционните дебати (след 21 март) се оформят първите български партии – Консервативна и Либерална.

17 април 1879 г.

Първото ВНС на единственото си тайно заседание в Търново единодушно избира за български княз хесенския принц Александър Батенберг по предложение на епископ Климент Браницки (Васил Друмев).

28 април 1879 г.

Работници от печатницата на Янко Ковачев в София основават първото работническо взаимоспомагателно дружество.

май, 1879 г.

Обиколка на княз Александър I из европейските столици.

май, 1879 г.

Високата порта обявява амнистия за участниците в Руско-турската война и в Кресненско-Разложкото въстание. Край на въстанието.

май, 1879 г.

Създадено е Централно настоятелство на гимнастическите дружества в Източна Румелия.

10 май 1879 г.

Първи (“Ген.ски”) випуск на Военното училище в София.

15 май 1879 г.

Княз Александър (Алеко) Богориди (Богоров) (1822 – 17 юли 1910) е роден в Котел. Син на княз Стефан Богориди. Учил в Цариград и Яш, Молодова. Завършил висше образование в Германия и Франция. Член на Държавния съвет на Високата порта и министър на обществените сгради, пощите и телеграфите. Дипломатически агент на Портата в Молдова, съветник на посланика в Лондон, а през 1876-1877 османски посланик във Виена. Главен управител на Източна Румелия (1879-1884), след което се оттегля и живее в Париж до смъртта си.

15 май 1879 г.

Княз Александър Богориди пристига в Пловдив и поема управлението на Източна Румелия.

23 май 1879 г.

Открита е Българската народна банка (основана на 25 януари). От януари 1885 става автономна и емисионна с клонове в страната.

26 май 1879 г.

Открит е Върховният (по-късно Върховен касационен) съд. Председател: Димитър Греков и членове: Марко Балабанов, Христо Стоянов и Иван х. Пенчович.

30 май 1879 г.

Излиза първи брой на в. “Витоша”, орган на Консервативната партия.

7 юни 1879 г.

Високата порта назначава комисия по реформите в европейските вилаети в изпълнение на чл. 23 от Берлинския договор. През септември проектът е одобрен от Дивана (Държавния съвет) и през ноември е изпратен за обсъждане във вилаетите.

20 юни 1879 г.

Излиза първи брой на в. “Целокупна България”, орган на Либералната партия.

24 юни 1879 г.

Княз Александър I стъпва на българска земя във Варна.

26 юни 1879 г.

Княз Александър I (Батенберг) (5 април 1857 – 17 ноември 1893) е роден във Верона, Италия, хесенски принц и ген., участвал като доброволец в Освободителната война. Като пръв български княз (1879-1885) неуспешно опитва да наложи монархическата институция над Народното събрание. Свален с преврат през август 1886, след кратко завръщане в страната я напуска завинаги. Служи в австрийската армия до края на живота си. Умира в Грац.

26 юни 1879 г.

Княз Александър I полага клетва пред 1. ВНС в Търново и поема управлението. Учреден е възпоменателен медал по този повод, с който са наградени около 200 души.

1 юли 1879 г.

България е приета за член на Всемирния пощенски съюз, основан на 1 юни 1878 с Парижката конвенция.

юли и август, 1879 г.

Организирани са практически курсове в Пловдив и Сливен за началните учители от Източна Румелия.

юли, 1879 г.

В Пловдив светва първата електрическа крушка в страната.

5 юли 1879 г.

Назначено е първото българско правителство от консерватори начело с Тодор Бурмов. То има временен служебен характер и провежда първото си заседание на 7 юли.

7 юли 1879 г.

Създават се гранични пунктове и митнически постове по границите на княжеството.

10 юли 1879 г.

Обявено е военно положение в част от Варненска, Русенска и Търновска губерния за потушаване на разбойничеството.

17 юли 1879 г.

С княжески указ са регламентирани структурата на правителството и на отделните министерства по френски образец.

19 юли 1879 г.

Основан е “Държавен вестник” (първи брой на 28 юли).

19 юли 1879 г.

Открити са първите български дипломатически представителства в Цариград, Белград и Букурещ и са назначени първите български дипломатически агенти.

24 юли 1879 г.

Излиза първи брой на в. “Народний глас” в Пловдив (от 1881 орган на източнорумелийската Народна партия).

4 август 1879 г.

Княжеството освобождава от мито стоките, внасяни от Македония, Одринско и Източна Румелия.

14 август 1879 г.

Публикувани са Привременни правила за общинското градско и селско управление: въведен възрастов, образователен и имуществен ценз за общинските съветници и кметове, както и за назначаване на кметовете и на половината от столичния общински съвет от правителството.

22 – 31 август 1879 г.

Поместен събор на митрополитите и духовенството в София по уредба на църквата в Княжеството, който одобрява записката на архиерейското събрание в Търново от 1 май.

31 август 1879 г.

Намален е броят на апелативните съдилища в Княжеството от пет на две (София и Русе).

18 септември 1879 г.

Първо официално посещение на княз Александър I в чужбина (Букурещ). За княжески наместник е назначен министър-председателят Тодор Бурмов.

30 септември и 7 октомври 1879 г.

Проведени са първите парламентарни избори. В 1. ОНС влизат 140 либерали и 30 консерватори.

октомври, 1879 г.

Екзарх Йосиф I посещава княз Александър I в София и на връщане през Пловдив свиква поместен събор на митрополитите и духовенството от Източна Румелия за уредба на църковното управление в областта.

5 октомври 1879 г.

Ген.-губернаторът на Източна Румелия княз Александър Богориди полага основния камък при възстановяването на Стара Загора по план на Л. Байер, опожарена по време на Освободителната война.

7 октомври 1879 г.

Избори за Областно събрание на Източна Румелия, спечелени от българите – 31 депутати, 2-ма турци и 3-ма гърци. Общо 40 българи в 56-членното събрание (10 влизат по право и 10 са назначени).

8 октомври 1879 г.

Назначен е първият главен равин в Княжество България – Гавриел Алмознино.

12 октомври 1879 г.

Митрополит Григорий Доростоло-Червенски предава духовната власт над Северна Добруджа на Румънската православна църква.

21 октомври 1879 г.

Откриване на 1. ОНС на Княжество България. Председател: Петко Каравелов (либерал).

22 октомври 1879 г.

Откриване на Областното събрание на Източна Румелия. Председател: Иван Евстратиев Гешов (до 13 декември 1880).

1 ноември 1879 г.

С указ на ген.-губернатора Александър Богориди гимнастическите дружества в Източна Румелия са превърнати в резерв на милицията.

18 ноември 1879 г.

Открита е 1. Софийска девическа гимназия.

24 ноември 1879 г.

Княз Александър I разпуска 1. ОНС и назначава нов временен служебен кабинет от консерватори начело с епископ Климент Браницки (Васил Друмев).

10 декември 1879 г.

Избор на Постоянен комитет на Областното събрание на Източна Румелия. Българите печелят всичките 10 места. Председател: Ив. Ев. Гешов.

1880 г.  

1 януари 1880 г.

Османската агенция “Хавас” открива информационно бюро в Пловдив.

1 януари 1880 г.

Учреден е първият български орден “За храброст”, с който се награждава за проявено мъжество и героизъм пред врага само във време на война. Отначало има четири степени – с мечове за офицери, без мечове – за лекари и свещеници (от 1884) и две степени за подофицери и войници. По-късно се прибавят Велик кръст, още две степени за войници и две класи към III и IV степен (от 1915). Има форма на малтийски кръст под хесенска корона. Носи се на небесносиня лента със сребърни ивици, а Великият кръст – на шарф през дясното рамо, I и II степен – на шия, а III и IV степен – на триъгълна лента на гърди. До 1909 е най-старшият български орден. От декември 1946 вместо корона е поставен венец (републиканска емисия). Орденски празник е 17 април, а от 1891 – 6 май. Първата степен е дадена само на Самарското знаме (19 юли 1880), на Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Георги Живков (1 септември 1887) и на знамето на Военното училище (1946).

1880 г.

Румънският парламент приема Закон за устройството на Добруджа. В Северната й част, която е под румънска власт, се въвежда извънредно положение и се отменят парламентарните избори (до 1909). Забранява се съществуването на всякакви обществени организации и изборни органи.

1880 г.

В София са открити паметникът на В. Левски по проект на чешкия арх. А. Колар и паметникът в Докторската градина на руския арх. А. Томишенко (чех по народност).

1880 г.

Основано първото земеделско училище в с. Образцов чифлик, Русенско.

1880 г.

Построена първата театрална сграда в страната – театър “Люксембург” в Пловдив.

1880 г.

В Прага е основано студентско дружество Българска седянка.

1880 г.

Охридско съзаклятие на Константин Робев, братя Спространови и др., разкрито от османската власт.

3 януари 1880 г.

Утвърден е първият градоустройствен план на София (Батенбергов), изработен от инж. Иржи (Георги) Прошек, който слага началото на радиалната структура на града.

10 януари 1880 г.

Екзарх Йосиф I се установява трайно в Цариград въпреки нежеланието на Портата, на Русия и на Патриаршията. Приет е като духовен глава на Източна Румелия под натиска на двете български правителства – в Пловдив и София.

13 и 20 януари 1880 г.

Избори за 2. ОНС. Нова победа на либералите.

23 март 1880 г.

Открито е 2. ОНС. Председатели: Петко Каравелов (23-25 март), Петко Р. Славейков (26 март – 29 ноември), Никола Сукнаров (от 29 ноември) – всичките либерали.

24 март 1880 г.

Назначено е либерално правителство начело с Драган Цанков.

10 април 1880 г.

В София пристигат членовете на Постоянния комитет на Източна Румелия Константин Величков и Димитър Наумов и започват преговори за национално обединение с депутати от 2. ОНС. На 17 април 1880 е подписано споразумение за общи действия. Областта признава приоритета на Княжеството, а княз Батенберг одобрява плана на 18 с.м.

11 май 1880 г.

По инициатива на чехи, работещи в България, е учредено дружество “Славянска беседа” в София с председател Антон Безеншек. До края на 1880 то наброява 236 члена.

май, 1880 г.

Първо официално преброяване в Източна Румелия.

23 май 1880 г.

Приет е първият Закон за административното деление територията на княжеството, който закрива губерниите.

26 май 1880 г.

Окръжията са разделени на околии с княжески указ.

1 юни 1880 г.

Приет е първият държавен бюджет на Българското княжество за 1880-81, одобрен от 2. ОНС през декември.

2 юни 1880 г.

Приет е първият Закон за устройство на съдилищата.

2 юни 1880 г.

Обнародван е Закон за събиране на десетината за 1880-81, който възстановява натуралния десятък. Поради протести за 1881 се дава право на избор за заплащане на десятъка в натура или в пари.

4 юни 1880 г.

Със Закон за правото на рязане на монети в България е създадена националната парична единица: българският лев, състоящ се от 100 стотинки и равен по стойност на френския франк.

5 юни – 23 август 1880 г.

В Цариград заседава Европейската комисия, която изготвя Закон за вилаетите в Европейска Турция (11 август).

1 юли 1880 г.

България е приета за член на Международната телеграфна конвенция.

юли, 1880 г.

Основана е Българо-македонска лига в Русе начело с Васил Диамандиев, Георги Георгов и др. Изработва мемоар до Великите сили за прилагане на реформите от чл. 23 на Берлинския договор и за въвеждане на автономия в Македония, подобна на Източна Румелия. На 17 юли лигата публикува Възвание към българите в този дух във в. Българин, а през октомври с.г. – ново възвание във в. Славянин.

2 юли 1880 г.

Публикувани са Привременни правила за църковното устройство и управление на княжеството, които са отхвърлени от повечето архиереи и от екзарх Йосиф I с мотива, че не са приети от Светия синод и затова нарушават конституцията.

6 юли 1880 г.

Край Пловдив руският офицер Алексей Узатис убива графиня Олга Скобелева, майка на ген. Димитрий Скобелев, за да заграби 25 000 рубли, събрани в помощ на българския народ.

19 юли 1880 г.

Учреден е първият български медал За Освобождението 1877-1878 година, връчен на всички участници от Българското опълчение в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново.

август, 1880 г.

Създадена е Македонска дружина в Пловдив.

27 август 1880 г.

Излиза първи брой на в. Независимост, орган на Либералната партия.

септември, 1880 г.

Открита е българската мъжка гимназия Св. св. Кирил и Методий в Солун.

13 септември 1880 г.

В София е основано Славянско благотворително дружество с председател д-р Константин Бонев, главен военен лекар на княжеството, с цел да се действа в широк кръг за благото на българите и на всички славяни изобщо. Орган сп. Славянски глас (1902-1936).

1 ноември 1880 г.

В Русе започва да излиза в. Македонец, издаван от Никола Жеков, първият български вестник, посветен на положението на българите в европейските вилаети на Турция.

13 ноември 1880 г.

България е поканена да участва в заседанията на Дунавската комисия въпреки съпротивата на Портата. Българският представител Кириак Цанков подкрепя румънския проект вместо австрийския, като игнорира официалните инструкции на княз Александър I и изпълнява устните разпореждания на премиера Драган Цанков, негов чичо.

21 – 30 ноември 1880 г.

Архиерейски събор на митрополитите от княжеството в София приема законопроекта за Екзархийски устав, изработен от Драган Цанков.

27 ноември 1880 г.

Приет е първият Закон за българско поданство.

28 ноември 1880 г.

Петко Каравелов (1843 – 24 януари 1903) е роден в Копривщица. Брат на Любен Каравелов. Завършил Московския университет. В началото на Освободителната война постъпва в администрацията и достига до поста вицегубернатор на Видин. Многократно избиран за народен представител и министър. Единственият българин, поел четирикратно министър-председателския пост. Водач на крайното крило на Либералнта партия, което през септември 1896 се превръща в Демократическа партия. Член на Българското книжовно дружество от 1884.

28 ноември 1880 г.

Нов либерален кабинет начело с Петко Каравелов, реконструиран на 17 декември.

6 декември 1880 г.

Областното събрание на Източна Румелия въвежда поземлен данък вместо натуралния десятък. Това ускорява преминаването на поземлената собственост в ръцете на българите.

10 декември 1880 г.

Обнародван е първият Закон за съдене на министрите, конкретизиращ принципа за министерска отговорност и регламентиращ структурата на Държавния съд.

17 декември 1880 г.

Второто ОНС дава извънредни правомощия на кабинета на Петко Каравелов.

20 декември 1880 г.

Учредена е Върховната сметна палата

23 декември 1880 г.

Приет е първият Избирателен закон (мажоритарна система).

24 декември 1880 г.

При пожар в сградата на ковчежничеството на Източна Румелия в Пловдив умира при изпълнение на служебния си дълг редникът Гюро Михайлов, на когото Иван Вазов посвещава стихотворение.

31 декември 1880 г.

Първо официално преброяване на населението в Княжество България съгласно решение на правителството от 27 септември. Общ брой – 2 007 919 души, от които 1 027 803 мъже и 980 116 жени.

1881 г.  

16 януари 1881 г.

Сключен е договор с Австрийското параходно дружество за превоз на българската поща по течението на Дунав.

25 януари 1881 г.

В София е открита Държавна печатница, а в Пловдив – Областна печатница.

27 януари 1881 г.

Нота на българското правителство до Великите сили за подобряване положението на българите в европейските вилаети на Турция и за прилагане на чл. 23 и 62 от Берлинския договор. На 21 февруари нота в този дух е отправена до Портата, която скъсва дипломатически отношения с Княжеството, възстановени през ноември 1882.

февруари, 1881 г.

В Пловдив по инициатива на Йоаким Груев е учредено Научно книжовно дружество с председател Иван Вазов и с орган – сп. Наука (1881-1884).

17 февруари 1881 г.

Конференция на България, Австро-Унгария, Сърбия и Турция във Виена за завършване на международната жп линия, свързваща Виена с Цариград

20 февруари 1881 г.

За членове на първия Свети синод след Освобождението са избрани митрополитите Григорий Доростоло-Червенски, Симеон Варненско-Преславски, Панарет Пловдивски и Серафим Сливенски.

27 април 1881 г.

Княз Александър I разпуска 2. ОНС, уволнява правителството на Петко Каравелов и назначава нов служебен кабинет начело с руския ген. Казимир Ернрот. Според П. Каравелов е извършен преврат, а според Драган Цанков князът е сгрешил, но не е нарушил конституцията. Установен е т. нар. режим на пълномощията (до 7 септември 1883).

1 май 1881 г.

Княжеството е разделено на 5 военни области (от 11 юли – 6 области), управлявани от княжески комисари, които са руски офицери (до 2 септември).

май, 1881 г.

Избори за подновяване на половината състав на Областното събрание в Източна Румелия. Председател Георги Груев (13 октомври 1881 – 11 декември 1882).

18 май – 1 юли 1881 г.

Посещение на екзарх Йосиф I в Източна Румелия и в Княжеството, където се опитва да помири либералите и консерваторите за изменение на Търновската конституция, но е против извънреден и неконституционен режим.

24 май 1881 г.

При всеки княжески комисар се учредяват извънредни военни съдилища, издаващи само два вида присъди: смърт или едномесечен затвор. Въвежда се османският закон по печата.

14 и 21 юни 1881 г.

Проведени са избори за 2. ВНС, спечелени от консерваторите. Избрани са само четирима депутати – либерали, но и те не са допуснати до заседанията. На 18 юни в Плевенски окръг и Оряховска околия е обявено военно положение и в тях не се провеждат избори.

29 юни (Петровден), 1881 г.

В София е създадено Българо-македонско благотворително дружество за подпомагане на ученици – българи от Европейска Турция. Председател Васил Диамандиев.

1 юли 1881 г.

В едночасово заседание 2. ВНС под председателството на митрополит Антим I Видински отменя конституцията за 7 г. и дава извънредни пълномощия на княз Александър I. Петко Каравелов и Петко Р. Славейков емигрират в Пловдив. Формирано е ново служебно правителство начело с княз Александър I, фактически ръководено от началника на Тайния политически кабинет Константин Стоилов.

8 юли 1881 г.

С княжески указ е разформирована полицията и вместо нея се създава жандармерия, начело с подполк. Лонгвенов на двойно подчинение – на Вътрешното и на Военното министерство. Съществува до юли 1882.

21 юли 1881 г.

Утвърдена е границата между Турция и Княжеството.

30 август 1881 г.

Българските военни части получават в София първите си бойни знамена. По този повод е учреден медал За раздаване на знамената на българската войска през 1881 г.

30 август 1881 г.

Дадена е първата политическа амнистия за престъпления в периода 27 април – 1 юли 1881.

септември, 1881 г.

Приет е първият Правилник на Министерския съвет. Освен министрите в него влизат началникът на Тайния политически кабинет на княза и председателят на Държавния съвет.

5 септември 1881 г.

Първо заседание на Българското книжовно дружество (дн. БАН) в София. Председател проф. Марин Дринов. Подновява се издаването на Периодическо списание (от 11 май 1882) под редакцията на Васил Стоянов, секретар на дружеството.

14 септември 1881 г.

С княжески манифест е създаден Държавен съвет (по проект на проф. Марин Дринов), състоящ се от четирима съветници, назначавани от княза, и осем, избирани от населението при двустепенни избори и висок образователен и имуществен ценз. Със съвещателен глас участват министрите и един от владиците.

1 ноември 1881 г.

Избори за Държавен съвет, спечелени от консерваторите.

17 ноември – 17 декември 1881 г.

На първата сесия на Светия синод на Българската екзархия под председателството на екзарх Йосиф I в София се приемат проекти за нов екзархийски устав и за 13 правилника за църковно управление.

декември, 1881 г.

В Пловдив е създаден първият професионален театър в страната – Българска театрална трупа.

8 декември 1881 г.

С издаване на Мухаремския декрет (28 мухарем 1299) е установен европейски финансов контрол върху Портата.

25 декември 1881 г.

Открито писмо на Драган Цанков и умерените консерватори за общо участие във втория тур на изборите за Държавен съвет.

25 декември 1881 г.

Учреден е орден Свети Александър – за военни и граждански заслуги към държавата, за храброст и при лично благоволение на княза. За военни – с мечове по средата (при война) или над кръста (в мирно време) и без мечове – за цивилни. Има Голямо и Малко огърлие (от 1888), Велик кръст (от 1908) и шест степени (последните две – със или без корона) с форма на артилерийски кръст върху пурпурночервена лента. Великият кръст се носи на шарф с розета през дясно рамо, а I степен е без розета; II и III степен – на шия, а IV-VI степен – на триъгълна лента на гърди. Към него (до II степен) се носи сребърна звезда на гърди. Учредяването му предизвиква дипломатически конфликт с Портата през 1883 и е прието като израз на стремежа за български държавен суверенитет. Голямото огърлие е запазено само за владетеля и престолонаследника, а Малкото – за чужди владетели, ген.и, висши духовници (наградени са 25 души). С Великия кръст, I и II степен, се награждават министър-председатели, митрополити, ген.и. Орденският празник е на 19 февруари. Орденът е отменен на 15 юни 1948. Към него е учреден медал За заслуга в две степени (златна и сребърна) само за офицери. Носи се на червена лента или на лентата на ордена За храброст при награждаване във военно време. До 1940 е даден на 69 души. Отменен на 18 юли 1947.

31 декември 1881 г.

За председател на Държавния съвет е назначен Тодор Икономов, а за подпредседател – Димитър Греков.

1882 г.  

1882 г.

В Париж е основано българско студентско дружество Братство.

1882 г.

Основана е първата българска частна банка Гирдап в Русе.

края на януари, 1882 г.

Програма на умерените либерали на Драган Цанков за коалиционен кабинет с консерваторите, за възстановяване на конституцията и за изменението й, отхвърлена от крайните либерали.

6 февруари 1882 г.

Заточение на Драган Цанков във Враца, където е обявен за луд със съдебно постановление.

11 февруари 1882 г.

Прието е устройството на ново Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията, отговарящо на съответната дирекция в Източна Румелия.

24 февруари 1882 г.

Програма на консерваторите за изменение на конституцията.

15 март 1882 г.

Въвежда се абониране за вестници и изпращане на пощенски записи в страната.

3 април 1882 г.

В Румъния е обнародван Закон за регулиране на земята в Северна Добруджа. Въвежда се системата мирие земята се обявява за държавна собственост с право на населението да откупи 23 от земята, която владее. Създава се огромен държавен поземлен фонд, върху който се оземляват румънски колонисти и се изменя етническата картина в областта.

11 май 1882 г.

Завършено е зданието на българското девическо училище Св. св. Кирил и Методий в Тулча.

10 юни 1882 г.

С княжески указ е създадено Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията, просъществувало до 1 януари 1885.

23 юни 1882 г.

Назначен е служебен кабинет от руски ген.и и консерватори начело с руския ген. Леонид Соболев .

3 юли 1882 г.

С княжески указ е разформирована жандармерията и вместо нея е създаден драгунски корпус начело с подполк. Лонгвенов, организиран в 9 драгунски окръжия. Съществува до септември 1883.

16 юли 1882 г.

Обявено е военно положение в 13 околии в Източна България за справяне с въоръжените разбойнически банди.

18 юли 1882 г.

Тодор Икономов подава оставка като председател на Държавния съвет.

септември, 1882 г.

Открита е българската девическа гимназия с пансион Свето Благовещение в Солун с директор Царевна Миладинова.

15 септември 1882 г.

В Пловдив е открита Народна (Областна) библиотека с музей, учредена през 1879. Директор и уредник Александър Башмаков, руски общественик.

ноември, 1882 г.

За княжески представител в Пловдив е назначен Петър Берковски. Издава в. Съединение от 30 декември с.г.

21 ноември 1882 г.

Избори за 3. ОНС, спечелени от консерваторите.

7 декември 1882 г.

Мисия на капитан Едуард Винсент в Пловдив с идея за обединение на Източна Румелия с Македония.

10 декември 1882 г.

Митрополит Симеон Варненско-Преславски (Одисей поп Николов) (9 февруари 1840 – 23 октомври 1937) е роден в Бургас. Завършва богословското училище на о-в Халки през 1863 и се замонашва в Света гора. Между 1864-1868 учителства в Цариград и Бургас. От 1870 е протосингел на видинския митрополит, а от 1872 е избран за варненско-преславски митрополит. Депутат през 1879-1883, действителен член на БКД, многократен наместник на екзарха и председател на Светия синод, основен преводач на Библията на новобългарски език, безспорен водач на БПЦ между двете световни войни.

10 декември 1882 г.

Откриване на 3. ОНС. Председатели митрополит Симеон Варненско-Преславски (до 8 септември 1883) и Д. Греков (9 септември – 25 декември 1883).

1883 г.  

1883 г.

В Пловдив излиза Епопея на забравените от Иван Вазов.

1883 г.

В Пловдив е открита първата арменска библиотека в страната – Братство на любителите на книгата.

1883 г.

Открито е свещеническо училище с четиригодишен курс в манастира Света Петка край Асеновград.

6 януари 1883 г.

Излиза първи брой на в. Южна България, орган на източнорумелийската Либерална партия.

2 февруари 1883 г.

Основано е взаимоспомагателното Българско типографско дружество в София.

10 февруари 1883 г.

Влиза в сила първият Закон за печата, приет от Държавния съвет.

19 февруари 1883 г.

консулство

25 февруари 1883 г.

Под натиска на екзарх Йосиф I и по решение на правителството митрополит Мелетий Софийски е арестуван и е заточен в Рилския манастир. По-късно му е разрешено да се установи в Кюстендил.

26 февруари 1883 г.

Обнародван е Екзархийският устав, приспособен в Княжеството. Възстановяват се църковните настоятелства и се регламентира съставянето на Свети синод в Княжеството.

1 март 1883 г.

Основано е работническо печатарско дружество Къпина в Пловдив с председател Михаил Георгиев, преименувано през юни на Единство.

3 март 1883 г.

Министрите консерватори в кабинета на ген. Леонид Соболев подават оставка.

7 – 13 март 1883 г.

Бунтове на предачките в Сопот, Карлово и Калофер против внасянето на европейска прежда.

21 март 1883 г.

По предложение на Кръстьо Мирски във Варна е учредено дружество Книжовна дружина, което по-късно основава Варненската библиотека (12 март 1887).

24 март 1883 г.

Учреден е медал За наука и изкуство с две степени – златна и сребърна. Златен медал получават само 33-ма души, а сребърен – 272-ма. Първото награждаване е на 2 февруари 1882, последното – на 25 април 1950.

април – май 1883 г.

Балканска обиколка на княз Александър I в Цариград, Ерусалим, Атина и Цетине.

април, 1883 г.

Реформа на папа Лъв ХIII в Католическата българска църква от източен обряд (униати) Влашко се отделя от Никополската епархия в самостоятелна архиепископия; начело на Никополската епархия е ръкоположен монсеньор Иполит Луи Агосто (в България от 1867) и към нея е присъединена и Варна (управлявана дотогава от Трабзонската капуцинска мисия); Бургас е присъединен към Софийско-Пловдивската епархия от Конгрегацията за пропаганда на вярата; свещеник Михаил Петков е ръкоположен за епископ Хевронски и застава начело на Одринската епархия; за епископ Саталски е ръкоположен свещеник Лазар Младенов със седалище в Солун, а главата на църквата епископ Нил Изворов е издигнат до архиепископ и Апостолически екзарх на България със седалище в Цариград.

април, 1883 г.

Избори за подновяване състава на Областното събрание на Източна Румелия, спечелени от либералите с подкрепата на княз Богориди. Председател Георги Странски – либерал (11 октомври – 10 декември 1883).

1 май 1883 г.

Открито е Земеделското училище с образцов чифлик в Садово, Пловдивско. Директор Иван Бояджиев.

август, 1883 г.

Сесия на Светия синод (митрополитите Панарет Пловдивски и Серафим Сливенски) под председателството на екзарх Йосиф I в Цариград, разпусната от Портата.

8 август 1883 г.

Споразумение между консерваторите и умерените либерали за прекратяване на княжеските пълномощия и за коалиционно правителство, което да закрие Държавния съвет и Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията, да възстанови конституцията и да я измени в консервативен дух.

1 септември 1883 г.

В Казанлък е открито първото след Освобождението педагогическо училище с тригодишен курс. Директор Петър Стойнев.

6 септември 1883 г.

По искане на 3. ОНС князът възстановява с манифест Търновската конституция.

7 септември 1883 г.

Съставено е първото в българската история коалиционно правителство от умерени либерали и консерватори начело с Драган Цанков.

26 септември 1883 г.

Третото ОНС одобрява конвенциите за изплащане на окупационния дълг към Русия и за дострояване на Източните железници (Цариброд-Вакарел).

27 септември 1883 г.

Политическа амнистия за времето на режима на пълномощията.

ноември, 1883 г.

След потушаване на Тимошкия (Зайчарския) бунт водачите на сръбските радикали начело с Никола Пашич (от български произход) емигрират в България. През май 1884 в София пристига и Белградският митрополит Михаил.

9 ноември 1883 г.

Държавният съвет е закрит.

5 декември 1883 г.

Третото ОНС приема Закон за изменение на конституцията. Въвеждат се изборни цензове, създават се Втора камара и Постоянна комисия на Народното събрание (отменен през юли 1886).

17 декември 1883 г.

След дипломатически скандал, под натиска на българските правителства в София и Пловдив, екзарх Йосиф I е приет от султан Абдул Хамид II и правата на Българската екзархия в Османската империя са възстановени официално.

24 декември 1883 г.

Обнародван е Правилник за държавните актове, който узаконява частните договори без нотариална заверка.

24 декември 1883 г.

Приет е Закон за държавния печат. За негов пазител е определен министърът на правосъдието.

31 декември 1883 г.

Министрите консерватори от коалиционния кабинет на Драган Цанков подават оставка и правителството е допълнено с умерени либерали.

1884 г.  

1884 г.

Открито е Държавно търговско училище в Свищов.

1884 г.

Второ преброяване на населението в Източна Румелия. Общ брой на населението – 942 680, от които 476 462 мъже и 466 218 жени.

1884 г.

Проведен е първият телефонен разговор в София.

1884 г.

Построена е сградата на Народното събрание.

1884 г.

В Пловдив е открито първото детско училище за деца между 3 и 7 г. от женското дружество Майчина грижа.

2 януари 1884 г.

Излиза първи брой на вестник Търновска конституция, орган на Либералната партия.

4 януари 1884 г.

В Пловдив е открит френският мъжки колеж Свети Августин.

24 януари 1884 г.

Дадена е пълна амнистия на всички участници в Народното опълчение (от 1882).

2 февруари 1884 г.

В Кюстендил на 85-годишна възраст умира митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски. След смъртта му Кюстендилската епархия е поставена под управлението на митрополит Доситей Самоковски (до 1907).

март, 1884 г.

Възникват македонски комитети по инициатива на Димитър Петков, Димитър Ризов и капитан Коста Паница. Председател на Софийския комитет Петко Каравелов, подпредседател Иван Ев. Гешов.

април, 1884 г.

За главен управител на Източна Румелия под натиска на Русия е назначен Гавраил Кръстевич.

май, 1884 г.

Брегови пограничен инцидент със Сърбия.

27 май – 3 юни 1884 г.

Избори за 4. ОНС, спечелени от крайните либерали.

20 юни 1884 г.

1800 предачки и тъкачки изпращат прошение до 4. ОНС против откриването на нови фабрики.

27 юни 1884 г.

Откриване на 4. ОНС. Председател Петко Каравелов (до 30 юни), Ст. Стамболов (30 юни – 1 септември) и Георги Живков (от 1 септември 1886) – всичките крайни либерали.

29 юни 1884 г.

Правителство на крайните либерали начело с П. Каравелов.

30 юни – 9 август 1884 г.

Първо Главно събрание на Българското книжовно дружество в София. Председател проф. Марин Дринов.

1 септември 1884 г.

Закрити са австро-унгарските пощенски бюра в България (във Варна и Русе).

23 септември 1884 г.

Общи избори за Областно събрание в Източна Румелия, спечелени от Народната партия с помощта на ген.-губернатора Г. Кръстевич и под лозунга за бързо обединение с Княжеството. Председател Георги Хаканов (23 октомври – 22 декември 1884).

30 септември 1884 г.

Митническа спогодба между Княжеството и Източна Румелия.

декември, 1884 г.

Създадено е дружество Македонски глас в София начело с Васил Диамандиев. От 5 януари 1885 издава в. Македонски глас, редактиран от Димитър Ризов и Илия Георгов. През май 1885 изпраща в Македония четата на Адам Калмиков, но тя е разгромена от турската армия на границата. През май 1885 подема инициатива за обединяване на бежанските дружества на македонските българи.

края на годината, 1884 г.

Издадени берати за Охрид на митрополит Синесий и за Скопие на митрополит Теодосий, впоследствие останали неприложени от Портата.

1885 г.  

1885 г.

Гьорче Петров основава в Щип комитет за присъединяване на Македония към Княжество България.

1885 г.

Пуснати са в обръщение първите български банкноти със златно покритие.

27 януари 1885 г.

Приет е Закон за Българската народна банка, която се оформя като емисионна и за дългосрочни кредити.

31 януари 1885 г.

Приет е Закон за железниците, който въвежда държавен монопол върху строежа, притежаването и експлоатацията на жп мрежата.

10 февруари 1885 г.

Създаден е Македонски комитет в Пловдив с председател Захари Стоянов и секретар Иван Андонов. От април с.г. – Български таен централен революционен комитет (БТЦРК).

10 февруари 1885 г.

Закон за Пощенската спестовна каса.

март – май 1885 г.

Агитация на БТЦРК март – две възвания до населението и честване на Любен Каравелов; май – честване на св. св. Равноапостоли Кирил и Методий (11 май) и на деня на гибелта на Христо Ботев (20 май). Издава вестник Борба (28 май – 4 септември) с редактор Захари Стоянов.

6 април 1885 г.

В София тържествено е отбелязана 1000-годишнината от смъртта на св. Методий.

2 юни 1885 г.

Пренасяне костите на Георги С. Раковски от Букурещ в България.

4 юни 1885 г.

В Габрово излиза първият социалдемократически вестник в България Росица под редакцията на Евтим Дабев.

1 – 2 юли 1885 г.

На конгрес в София 19 македонски дружества избират Централно настоятелство с председател Димитър Ризов и подпредседател Димитър Петков.

25 юли 1885 г.

Заседание на БТЦРК в с. Дермендере (дн. Първенец). Състав на ЦК Захари Стоянов, отец Георги Тилев, Димитър Ризов, Коста Паница, Иван Андонов. Ориентация към обединение на Княжеството с Областта и отлагане на въпроса за освобождение на Македония. Вместо революция е възприета идеята за военна акция

22 август 1885 г.

Дипломатически конфликт с Румъния за възвишението Арабтабия край Силистра.

30 август 1885 г.

Княз Александър I приема в Шумен пратениците на БТЦРК майор Сава Муткуров и Димитър Ризов и одобрява плана за съединението на Източна Румелия с Княжество България.

6 септември 1885 г.

Съединение на Източна Румелия с Княжество България. Временно правителство в Пловдив начело с водача на южнобългарските либерали д-р Георги Странски. БТЦРК се саморазпуска.

8 септември 1885 г.

Княжески манифест в Търново за признаване на Съединението.

9 септември 1885 г.

Назначено е княжеско комисарство за Източна Румелия Георги Странски, Петко Р. Славейков и Йоаким Груев. Русия изтегля офицерите си от България. Първи военен министър българин капитан Константин Никифоров.

10 септември 1885 г.

Обявено е военно положение, вдигнато на 29 март 1886.

20 – 21 септември 1885 г.

Делегация на 4. ОНС начело с митрополит Климент преговаря в Копенхаген с руския канцлер и с император Александър III за признаване на Съединението.

26 септември 1885 г.

Иван Ев. Гешов преговаря в Лондон за признаване на Съединението, а Григор Начович – във Виена.

27 септември 1885 г.

Първи нападения на сръбски войски срещу български погранични постове в района на Трън.

7 октомври 1885 г.

Указ за свикване на Народното опълчение за защита на Съединението.

24 октомври 1885 г.

Начало на Цариградската посланическа конференция на Великите сили по повод Съединението.

2 – 16 ноември 1885 г.

Сърбия обявява война на България. Коронен съвет в София от 3 ноември решава да даде ген.но сражение при Сливнишката позиция. На 5-7 ноември се водят сражения при Сливница, завършили с българска победа, но на 9 ноември сръбската армия обкръжава Видин. На 10 ноември българската армия разбива сръбската при Драгоман, а на 14 ноември – при Пирот. На 16 ноември – Австро-Унгария, Русия и Германия отправят ултиматум за спиране на войната (ултиматум на Кевенхюлер), приет от България.

20 – 24 ноември 1885 г.

Дипломатически опит на турските пратеници Лебиб ефенди и Габдан ефенди в Пловдив за възстановяване на Източна Румелия.

4 декември 1885 г.

Подписан е протокол с Великобритания за изкупуване на жп линията Русе-Варна от България.

9 декември 1885 г.

Примирие между България и Сърбия под контрола на Великите сили.

23 декември 1885 г.

В Южна България са въведени съдебните закони на Княжеството.

1886 г.  

1886 г.

В Белград е създадено дружество Св. Сава за пропаганда на сръбската кауза в Македония. През 1888-1889 са привлечени български младежи със стипендии за белградските гимназии и за Великата школа, но повечето напускат и продължават образованието си в София.

1886 г.

Инсталирана е първата селищна телефонна централа в София с пет поста Двореца, министър-председателя, Главна дирекция на пощите, Четвърти полицейски участък и първия частен абонат – П. Кауфман, представител на Круп.

1886 г.

Завършена е катедралата Свети Крал в София (дн. Света Неделя) по проект на руския архитект Л. О. Василиев, започната през 1885. Открита е катедралата Успение на Пресвета Богородица във Варна, построена по инициатива на митрополит Симеон Варненско-Преславски и на княз Александър Дондуков и по проект на одеския архитект Маас, започната през 1883.

20 януари 1886 г.

Българо-турска конвенция за Съединението княз Александър I поема поста на ген.-губернатор на Източна Румелия за 5 години; Портата присъединява Кърджалийско и Тъмръшко; Княжеството поема изплащането на румелийския дълг; смесена българо-турска комисия преработва Органическия устав и го представя за одобрение на Великите сили, като дотогава областта се управлява според добрата воля на княза; между Княжеството и Портата да се сключи военен съюз.

23 януари 1886 г.

Начало на мирните преговори между България и Сърбия в Букурещ. Начело на българската делегация е назначен османски дипломат, но преговорите фактически се водят от втория делегат Иван Ев. Гешов. Той бързо оттегля исканията за финансови и териториални компенсации.

февруари, 1886 г.

В Пловдив излиза стихосбирката на Иван Вазов Сливница.

3 март 1886 г.

Учреден е възпоменателен медал За сръбско-българската война от 1885 г. в две степени – сребърен и светлобронзов.

3 март 1886 г.

Подписан е Букурещкият мирен договор, който слага край на Сръбско-българската война и възстановява довоенното положение.

24 март 1886 г.

Топханенски акт на рождения ден на княз Александър I Великите сили и Портата признават Съединението.

13 април 1886 г.

Учреден е почетен знак Червен кръст по предложение на Настоятелството на дружество Червен кръст от януари с.г. за заслуги към дружеството по време на война (Голям кръст). От 1908 се дава и в мирно време (Малък кръст). За мъже се носи с лента на лявата петлица или без лента – под лявата гръд, а за жените – на лента на лявото рамо.

7 май 1886 г.

Осуетен е заговор на руския капитан Николай Набоков за отвличане на княз Александър I между Бургас и Айтос и за предаването му на руснаците.

11 и 18 май 1886 г.

Избори в Южна България за допълване на Народното събрание, представени пред Европа като избори за Областното събрание на Източна Румелия, което ще заседава заедно с 4. ОНС.

2 юни – 11 юли 1886 г.

Четвърта извънредна сесия на 4. ОНС – първата обща за Северна и Южна България.

30 юни 1886 г.

Министър-прдседателят Петко Каравелов и председателят на Народното събрание Стефан Стамболов правят официални постъпки пред управляващия руското агентство в София за подобряване на българо-руските отношения.

7 юли 1886 г.

Отменен е Законът за изменение на конституцията от 5 декември 1883.

31 юли 1886 г.

Екзархийският устав, приспособен за Княжеството, е въведен и в Южна България.

9 август 1886 г.

В 2 ч сутринта офицери-русофили с подкрепата на руската дипломация извършват преврат и принуждават княз Александър I да абдикира. Неуспешен опит за общонационално правителство от водачите на всички политически групи начело с Петко Каравелов. Съставен е кабинет от русофили начело с митрополит Климент Търновски. Въведено е извънредно положение.

10 август 1886 г.

Начало на контрапреврата, оглавяван от Стефан Стамболов и подполк. Сава Муткуров.

12 август 1886 г.

Съставено е княжеско наместничество Стефан Стамболов, Петко Р. Славейков и Георги Странски. Кабинетът на митрополит Климент подава оставка. Детронаторите формират ново временно правителство на умерени политици начело с П. Каравелов.

16 август 1886 г.

Пловдивските войски влизат в София. Петко Каравелов подава оставка. Наместничеството назначава правителство от националисти русофоби начело с Васил Радославов, което обявява военно положение, отменено на 30 август 1887.

17 август 1886 г.

Княз Александър I се връща в страната и одобрява действията на наместничеството и кабинета на В. Радославов.

26 август 1886 г.

Княз Александър I окончателно абдикира под натиска на Русия и назначава регентство Петко Каравелов, Стефан Стамболов и подполк. Сава Муткуров. Само първият от тях има конституционен ценз (бивш министър или съдия във Върховния съд), но не участва в заседанията на регентството.

1 септември 1886 г.

Извънредна сесия на 4. ОНС. Председател Георги Живков. Утвърждава регентството и правителството. Гласуван е първият държавен заем в съкровищни бонове – 33 300 000 млн. лв.

13 септември 1886 г.

В София пристига извънредният пратеник на руския император ген. Николай Каулбарс. Ултиматум до регентството за отлагане на изборите за ВНС, вдигане на военното положение (въведено на 16 август) и освобождаване на арестуваните детронатори. Регентите изпълняват последните две, но отхвърлят първото, основавайки се на конституцията и на решението на 4. ОНС.

17 септември 1886 г.

Ген. Н. Каулбарс обявява бъдещите избори за незаконни и предприема обиколка в Северна България, като агитира за русофилите – против властите. Кабинетът изпраща след него полковник Рачо Петров да неутрализира агитацията.

27 септември 1886 г.

С нота до Великите сили правителството оповестява, че ще експулсира чужденци, намесващи се във вътрешните работи на страната.

10 октомври 1886 г.

Избори за 3. ВНС, спечелени от националистите русофоби, подкрепящи регентството и правителството.

19 октомври 1886 г.

Начало на заседанията на 3. ВНС. Председател Георги Живков, сменен на 22 юни 1887 от Димитър Тончев (крайни либерали). Отклонена е неофициалната руска кандидатура за нов български княз на грузинския княз Николай Дадиани Мингрели.

22 октомври 1886 г.

Кап. Н. Набоков организира въоръжен бунт в Бургас, потушен от армията. Във Варна пристигат два руски военни кораба за защита на руските поданици в България. Консултации между Великите сили за руска окупация на страната. Австро-Унгария и Великобритания подкрепят България. Регентите декларират, че при руска акция в България армията ще окаже съпротива.

24 октомври 1886 г.

Под руски натиск регентът Петко Каравелов подава оставка и е заменен на 1 ноември с Георги Живков.

29 октомври 1886 г.

Третото ВНС избира за княз датския принц Валдемар, но под натиска на Русия баща му – крал Кристиян, отклонява избора. Молба до Великите сили да предложат кандидат за престола.

ноември, 1886 г.

В Цариград, Солун, Одрин и Букурещ се образуват комитети от български емигранти за организиране на въстание против регентството.

ноември, 1886 г.

Привърженици на властите прогонват от Варна митрополит Симеон Варненско-Преславски и той се укрива в Русе до февруари 1888.

6 ноември 1886 г.

Ген. Николай Каулбарс скъсва българо-руските дипломатически отношения и изтегля руските дипломати от Княжеството. Водачите на русофилите емигрират в Цариград, Одрин, Солун и Букурещ. Руските интереси в Северна България се защищават от германския дипломатически агент в София, а в Южна България – от френския консул в Пловдив.

1 декември 1886 г.

Във Видин на 70-годишна възраст умира първият български екзарх Антим I.

2 декември 1886 г.

Във Виенската опера българските пратеници (Константин Стоилов, Димитър Греков и Константин х. Калчев) се срещат за първи път с принц Фердинанд Сакскобурготски.

4 декември 1886 г.

Махзар (прошение) на 37 водачи на русофилите до великия везир Кямил паша да окупира княжеството (след неуспешни преговори между тях и пратеника на регентите Константин Стоилов).