САРАФОВ, Иван Константинов

Иван Константинов Сарафов

Иван Константинов Сарафов

САРАФОВ, Иван Константинов (23. III. 1856, Велико Търново — 24. XI. 1935, София) — военен деец, генерал-майор. Произхождал от родолюбиво възрожденско семейство и бил брат на видния дипломат М. Сарафов. Образование получил в Загреб и във Военното училище в Одеса (1876). Участвал в Руско-турската война 1877— 1878 като опълченец от 10. опълченска дружина. В Сръбско-българската война 1885 бил командир на 8. пех. приморски полк и се сражавал при Драгоман (10. XI), Цариброд (11. XI) и Пирот (14 — 15. XI). Проявил командирско умение и лична храброст. Награден бил с орден „За храброст” — IV степен. След войната одобрил детронацията на княз Ал. Батенберг 1886, заради което бил принуден да емигрира в Русия. Постъпил на служба в руската армия и се завърнал в България след уреждане на офицерско-емигрантския въпрос (1898). Постъпил на служба в българската армия и през 1900 бил командир на 10. пех. родопски полк. През Балканската война 1912 — 1913 бил командир на 3. пех.балканска дивизия. Участвал в атаката на Чаталджанската позиция (17 и 18. XI) ив Лозенградската настъпателна операция (21 — 25. X), а по-късно— в атаката на Одринската крепост (13. III. 1913). Награден бил с орден „За храброст” — III степен. През 1913 се уволнил от армията. През Първата световна война бил командир на корпус в руската армия. Автор е на спомени за Съединението 1885.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника