Сформиране на Изворския отряд

Списък на всички части от поредицата

Село Извор след освобождението от турско робство е околийски център на Кюстендилско Крайще на 73 селища, разположено край буен извор, кръстопът на важни пътни магистрали. През 1880 г. е извършено първото преброяване на населението в Княжество България, при което е установено, че от 24 336 жители в околията с изключение на един евреин – търговец на платове, всички други са българи. Военният отряд по време на Сръбско-българската война носи името на околийското селище Извор.

Съгласно предписанието на капитан Кисов – командир на Втори пеши струмски полк под № 2378, командирът на четвърта рота в полка поручик Лазар Костадинов Нишков се назначава за командир на Изворския отряд. В състава му влизат: първа рота от 212 души с командир подпоручик Константин Цанков Цанков, четвърта рота с командир поручик Нишков, състояща се от 217 души, и Изворската опълченска (доброволческа) дружина в състав от 950 души с командир подпоручик Иван Георгиев Попов. Всичко 1379 бойци, 3-ма офицери и 1 портупей юнкер.

На 13 октомври гореизброените военни части се намират: първа рота на турската граница, Изворското опълчение в с. Извор, четвърта рота в Кюстендил.Съгласно указанията Нишков трябва да събере целия отряд в село Божица, да избере позиция, която да укрепи. Затова тръгва Нишков от Кюстендил с натоварени на коне 400 лопати и кирки, но се наложга и от местното население край границата да се вземат още. Нишков намира в с. Божица достатъчно събрано количество брашно и ечемик и веднага с помощта на населението започва укрепителните работи.

Със заповед № 2378 на командира на полка за началник на Изворския отряд се назначава капитан Стойо филипов филипов . На 14 октомври сутринта втора рота с командир поручик Райчев и трета рота – поручик Топузов и взвод пионери под командването на капитан филипов тръгват през Соволяно, Горни Кортен и късно вечерта пристигат в с. Извор. Оттам капитан филипов уведомява капитан Кисьов по телеграфа, че са пристигнали, времето е студено, няма болни, но няма и фелдшер. На 15 октомври войниците получават топла храна, след закуската в 9 ч тръгват за Божица, отстояща на 20 км. Пристигат вечерта и са разпределени за нощуване по къщите, приети гостоприемно от населението. На следващия ден капитан филипов отива в с. Колуница, където поручик Нишков беше избрал и укрепване отбранителната позиция в местността Цветков гроб. На 17 октомври с един офицер и двама жандармеристи филипов обхожда цялата гранична линия чак до турската граница. Към четвърта рота присъединява трета рота, които под ръководството на поручик Нишков усилено продължават укрепителната работа на позицията. Втора рота оставя на бивак в с. Колуница, другите две роти и опълченската дружина в с. Божица. Тъй като в с. Извор има една фурна за хляб с капацитет от 200 хляба дневно, капитан филипов организира от доброволци 6 кервана с по 30 коня за доставка на хляб и други продукти от Кюстендил. Устройва и първата в българската военна история военнополева поща по маршрута Извор – Побит камък – Божица – Колуница. В божичката сграда на училището устройва временно болнично заведение, като за постеля използва сено и слама, а за завивки – вълнени черги, доставени от населението. Болничното заведение се обслужва от току-що пристигналия фелдшер. Командването на четвърта рота се поверява на фелдфебел Георги Димитров – македонски четник и войвода. След това капитан филипов заминава за с.Трекляно, за да избере втората позиция за отбрана в случай на отстъпление. Той избира местността Градище, разположена срещу мястото, където се сливат Драгалевската и Косовската река, за да образуват Треклянската река. Там се съединяват и пътищата от Босилеград и Трън за Радомир.

На 21 октомври се завръща от Трекляно и провежда кратко съвещание с командния състав как да се действа при отстъпление, като се използва пътят от Колуница, Бъзовица, Лечевци, Трекляно. Взема се решение в с. Шипковица да се устрои временен превързочен пункт. На 28 октомври към Изворския отряд се присъединява ескадрон от Трети жандармерийски полк, при което отрядът придобива следния състав:

а) първа дружина от Втори пеши струмски полк – 844 души;

б) взвод от Пионерната дружина – 52-ма души;

в) три роти от Изворската опълченска дружина – 739 души;

г) един ескадрон от жандармерията – 52-ма души, или всичко 1743 войници и опълченци, 7 оберофицери (младши офицери) и 2-ма портупей юнкери.

На 29 октомври по заповед на началник-щаба на Западния корпус капитан Стефан Георгиев Паприков жандармерийският ескадрон заминава за гр. Трън.

През октомври 1885 г. напрежението край граничната бразда нараства в Кюстендилско Крайще по вина на сърбите. На 17 октомври сръбски войници навлизат в българска територия и залавят един български опълченец, който изпълнява караулна служба. Те го ограбват, завеждат го при своя командир, който го разпитва, без да получи сведения за състава на Изворския отряд, предава го на двама войници да го заведат в Ниш на разпит. По пътя, когато седнали на почивка, сърбите заспали и той избягва. След завръщането си разказва на капитан филипов, че сърбите във Власина имат един батальон войска. Войниците са против сръбското правителство и готвената война. На 18 октомври нашето разузнаване донася, че сърбите започват да придвижват войски към границата и да я укрепват. Правят опити да примамват наши войници, опълченци и селяни, като им показват шепи пари, да преминат границата. На 27 октомври капитан филипов с един офицер и 7 кавалеристи обикаля край граничната бразда. По тях откриват стрелба от разположения наблизо сръбски полк, командван от подполковник Гайнович. По този случай подполковникът произвежда в чин унтерофицери трима от войниците, които са стреляли. На 29 октомври сръбските войници в околностите на с. Горна Ръжана залавят една селянка, която кара един вол, и я отвеждат в сръбска територия. На 31 октомври капитан филипов заедно с трънския околийски управител обикалят граничната бразда доста навътре в наша територия, когато при с. Клисура са обстрелвани от сръбска страна.

За всички тези прояви е донасяно в щаба на войската, но оттам идва един и същи отговор: „С нищо да не се предизвикват сърбите”. Голяма част от сръбските войници са против войната. На 28 октомври се предава един, а на 29 срещу 30 октомври двама сръбски войници.

За основна отбранителна позиция е избрана високата местност Цветков гроб на североизток от с. Божица. Върхът има стратегическо значение и е укрепен с три отбранителни линии. Срещу нашата позиция е Букова глава – възвишение, където е разположена сръбската артилерийска батарея.

На 23 октомври е пленен от Трънския отряд сръбски куриер с много военни писмени заповеди, от които се узнава, че сърбите разполагат с 18 офицери, 1727 бойци, нестроева рота -100 души, 16 коня за яздене, 67 коня обозни, конски коли 30 броя, волски коли – 2 броя и 4 вола – всичките са на трънската позиция, като продължават попълненията.

Капитан Кисов отново инспектира позицията. Времето е много студено. Необходими са полушубки и ръкавици за бойците. Хлябът за войниците, които са на позицията, пристига със закъснение, защото отиването и връщането за докарването му от Кюстендил са необходими четири дни. Има дни, когато войниците получават по 350 драма хляб на ден. Въпреки трудностите бойният дух сред бойците е висок. Когато капитан Кисов се завръща в Кюстендил, околийският управител го уведомява, че в някои крайщенски села са преминали нелегални сръбски агитатори, за да уговарят населението към бунт и искания за присъединяване към Сърбия.

Началник-щаб на Западния отряд телеграфически нарежда на 29 октомври: в Кюстендил да остане само дружината, комплектована от запасняци и кюстендилската

опълченска дружина, за да вардят границата при евентуално турско нападение. Останалите две дружини незабавно да заминат за Трънския отряд, командването на който се поема от капитан Кисов, като кюстендилското командване се поема от капитан Тодоров, командир на Пета дружина. В Трън да се премести и щабът на Втори пеши струмски полк. По неизвестни причини след два часа горната заповед се отменя.

На 30 октомври капитан филипов в качеството си на началник на Изворския отряд нарежда:

а) Ако неприятелят предизвика нападение, четвърта рота да заеме предните окопи, разположени в центъра на отбранителната позиция.

б) Трета рота – окопите на левия фланг.

в) Втора рота – окопите на десния фланг на позицията, зад четвърта рота.

г) Първа рота – окопите, намиращи се зад трета рота.

д) Конният ескадрон – зад левия фланг.

е) Опълченската рота заедно с конния ескадрон да охранява пътя от Власина до с. Топли дол и при нужда да отстъпи през Божица за Трекляно;

ж) Другите три опълченски роти, една от които пази участък между Цветков гроб и Клисура, да заемат позиция при с. Клисура. При отстъпление да се следва пътят Колуница – Шипковица – Трекляно.

з) В с. Колуница да се открие временен санитарен превързочен пункт от доктор Садовски, като му се осигурят 20 войници за обучение. По преценка на доктора може да се открие в Шипковица временна болница.

Капитан филипов от изворската телеграфо-пощенска станция с телеграма до капитан Паприков иска разрешение да окаже съпротива при навлизане в наша територия сръбска военна част. Отново получава отговор: „Не предизвиквайте сърбите”.

На 31 октомври около 20 ч десет сръбски войници навлизат в българска територия и нападат от засада караулен опълченски пост, състоящ се от 3-ма души. Един опълченец убиват, друг леко раняват и третият избягал. От убития взели 10 жълтици и кринковата му пушка. Това се случва при с. Претвор. Същия ден капитан филипов и трънският околийски управител при обиколката на границата са обстрелвани, убиват коня на околийския управител.

Настъпва развръзката на провокациите, предизвикали войната, която капитан Стоян филипов филипов описва така: „На 1 ноември в 7,30 ч сутринта около 20 души наши патрули, като обикалят пограничната линия, в това време, когато гъста мъгла се спуска по долчинката, неожидано на един километър в лява страна от позицията се изпречва цяла неприятелска рота, която ги обхваща откъм дясната страна. Началникът на патрулната команда фелдфебел Георги Димитров приказва да отстъпят назад патрулите, за да завземат отстъплението, неприятелската рота дава един дружен залп по тях. Девет души отстъпват, а останалите залягат и откриват оръжеен огън, с което заставят цялата рота да се дръпне назад, като оставя 8 души убити в долината, а ранените успява да прибере и отнесе назад.Участващите 11 души са: фелдфебел Георги Димитров, рядови: Андон Иванов, Димитър Игнатов, Никола Митов, Радо Наков, Давидко Димитров, Алексо Стоименов, Илия Димитров, Спас Богданов, Анто Стоянов и Марин Игшов. Предвид горния случай постове и дежурната част, която беше втора рота, под командата на поручик (Ганчо Гайчев) Райчева да завземе предните окопи, трета рота под командата на подпоручика (Стоян Димитриев) Топузов да завземе централния люнет и да служи за поддръжка на втора рота, останалите две роти да бъдат приготвени на бивака и двете милицийски роти под командата на подпоручик Попова да завземат най-крайните окопи на предния наш фланг и строго да произвеждат патрулиране до самата граница, да не би сърбите да предприемат нещо откъм тази страна. Щом се дигна мъглата около 10 часа, сърбите откриха неприривни залпове. (В това време аз се намирах при дежурната рота и лично приказах поручику Райчеву да открива огън само позачителни цели и строго да пести патроните.) Залповете продължиха до 2,30 часа следобед. След това захванаха да стрелят по-рядко, което продължава до 5,30 ч – до смръкване. Против наший прави фланг сърбите също предприеха настъпление, но няколко удачна, но безпорядъчна стрелба от страна на милицийските ги принуди да отстъпят. От страна на сърбите тоя ден действаше целий полк на подполковник Гайновича. От наша страна в тоя ден падна един само убит, един тежко ранен и един много леко ранен; от страна на сърбите на другия ден ми донесоха шпионите, че имало един офицерин убит и 60 души нижни чинове убити и ранени.

През нощта срещу 1 и 2 ноември направих разпореждане, щото една полурота от дежурната рота да заеме аванпости пред позицията, другата да се занимава по указанията на профила на предните окопи и една полурота от първа дружина и една от милицийските – същото на втората и третата линия от окопите.

Случката на 1 ноември ми даде възможност да узная неприятелските сили. Още вечерта на същия ден получих сведение, че цялата първа Моравска дивизия се съсредоточава против Изворския отряд. Всичкото съобщих на началника на щаба на Западния отряд, когото молех да се подкрепи отрядът поне с още една дружина.

Сутринта на 2 ноември командирът на Втори пеши струмски полк ми съобщи телеграфически, че за подкрепление са изпратили Втора дружина под командата на капитана Александър Георгиев фудулаки и една доброволческа дружина под командата на поручик Стефан Манов Манов, които очаквах да пристигнат на 3 ноември около пладне.

Още вечерта на 1 ноември отдадох строго приказание да не се открива от наша страна огън, докато сърбите не ни предизвикат на това. Разсъмването на 2 ноември ни свари в голяма тишина. Три роти продължаваха да копаят по усилването профилите на окопите.

Около 10 часа получих телеграмата, с която се известяваше, че сръбският крал ни отваря война, с която Негово Величество насърчава войниците и се надява на тяхната храброст като следствие на патриотизма. Прочитането на телеграмата произведе много хубаво впечатление на войниците, на които гръмогласното „ура” се прет (думата е нечетлива) в бивака на сърбите, които се приготовляваха впоследствие на такава неожиданост, като да взеха окопите”.

Част 9. Първи бойни сражения

Списък на всички части от поредицата

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника