СЛАВЕЙКОВ, Петко Рачов

Петко Рачов Сладейков

Петко Рачов Сладейков

СЛАВЕЙКОВ, Петко Рачов (17. XI. 1827, В. Търново — 1. VII. 1895, София) — поет, публицист, фолклорист и обществен деец. Роден е в семейството на будния възрожденец Рачо Казанджията, участник в на- ционалноосвободителните борби. Липсата на средства уо принудила отрано да напусне учението си и да се погрижи за самообразованието си. Под благотворното въздействие на „История славянобългарска” се заловил за общественопросветна дейност. През дългогодишните си странствания (1843 — 1863) учителствал в редица селища, занимавал се с фолклорни проучвания и самостоятелно изучавал произведенията на руската и западноевропейската литература. През 1864 се установил в Цариград, където се включил активно в църковно-нацио- налните борби. През 1877 посрещнал руските войски в Стара Загора и преживял опожаряването на града от османците. Като депутат в Учредителното събрание отстоявал идеята за демократично устройство на младата българска държава и се очертал като един от водачите на Либералната партия.

След преврата от 27. IV. 1881 бил преследван и по-късно се присъединил към групата либерални дейци, намерили убежище в Пловдив. Като член на редакцията на в. “Независимост:” се включил в борбата срещу режима на пълномощията за пълното възстановяване на Търновската конституция. Обявил се решително против компромисното сътрудничество на умерените либерали с консерваторите и внасянето на промени в Конституцията. Участвувал в източнорумелийския обществен живот на страната на Либералната партия (казьонна). През 1884 се завърнал в София и се включил в издаването на в. „Търновска конституция”. След пълното възстановяване на конституционния режим бил министър на вътрешните работи в правителството на П. Каравелов (1884 — 1886). Поради разклатеното си здраве на 31. I. 1885 подал оставка и се посветил изцяло на книжовна дейност. Привет- ствувал провъзгласяването на Съединението и приел длъжността под- комисар в Пловдив заедно с Й. Груев. Като официален представител на Червения кръст на бойното поле по време на Сръбско-българската война 1885 подпомагал ранените край Сливница (вж. Български червен кръст). По време на контрапреврата (1886) се съгласил да участвува в съставеното от Ст. Стамболов княжеско наместничество до завръщането на Ал. Батенберг в България. По-късно повел борба срещу Стамболовия режим (1887 — 1894). След бунтоветена офицерите-русофили в Русе и Силистра 1887 бил поставен под домашен арест. Тежките преследвания през Стамболовото управление се отразили върху здравето му. Автор е на стихосбирките „Песнопойка” (1852), „Смесена китка” (1852), „Веселушка” (1854) и др. Редактирал вестниците „Гайда” (1863 — 1867), „Македония” (1866 — 1872), „Истина” (1886), „Правда” (1 бр. — 1888). В сп. „Читалище” излезли най-известните му поетични произведения — „Изворът на Белоногата” (1873), „Не пей ми се” (1870) и „Жестокостта ми се сломи” (1873).

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника