Социално разслоение и партии. Борбата между консерватори и либерали за власт

Едновременно със зародилите се процеси на разораване на селското стопанство и занаятчийското производство започва и процес на първоначално натрупване на капитали. Чрез търговията, лихварството, предприемачеството и държавните доставки в ръцете на малка част от буржоазията се съсредоточават значителни парични средства. Слабата рентабилност на индустриалното производство и технически несъвършеното селско стопанство карат замогналата се прослойка да търси по-лекия и сигурен път за печалба, като влага своите средства предимно в търговията и лихварството. Процесът на оформяне на едрата буржоазия получава обаче безспорен тласък.

Бавното развитие на капитализма за известен период задържа пролетаризирането на дребните собственици. Дребната буржоазия обхваща занаятчиите и търговците в града, както и малоимотните селяни. Тя запазва положението си на преобладаваща обществена сила; защото съставлява мнозинството от българския народ.

Процесът на разслоение на буржоазията и бавното развитие на капитализма довежда до сравнително бързото нарастване числеността на средната буржоазия. През първите години след Освобождението тази прослойка върви заедно с дребнобуржоазните маси. Още от първите дни на самостоятелен политически живот обаче средната буржоазия показва и готовност за компромис с едрата буржоазия. Твърде скоро компромисът се превръща в стремеж към сближаване и единодействие в политиката.

Освобождението нанася на старата търговско-чорбаджийска прослойка сериозен икономически и политически удар и тя губи до голяма степен общественото си значение. Много от нейните представители се приспособяват към новите условия. Заедно с издигащите се богати търговци, лихвари, предприемачи и доставчици те образуват ядрото на едрата българска буржоазия, която има предимно търговско-лихварски характер.

Така оформилото се буржоазно общество в Княжеството излъчва своите основни политически сили -Либералната и Консервативната партия. Те стават изразители на интересите на различните прослойки. Между двете политически групировки при наличието на „арбитър” – българския княз, започва ожесточена борба за власт. В нейния ход либерали и консерватори изграждат окончателно своите партии и изработват политическите си платформи за действие.

На 5 юли 1879 г. княз Ал. Батенберг издава указ за назначаването на първия Министерски съвет. Отказът на либералите да се включат в замисляното от русите смесено правителство довежда до съставянето на консервативно правителство начело с Тодор Бурмов. Първото българско правителство се опитва да организира правилно стопанската дейност в страната. Още на 7 юли е издаден указ за учредяване на митници по южната граница на Княжеството. Те имат за задача да облагат с налози всички чуждестранни стоки. Без мито се пропускат само местните произведения на българите от Македония и Източна Румелия. Целта е да се запазят широките търговски връзки, съществуващи между трите български области. Правителството предприема енергични мерки за изграждане и поддържане на нормална пътна мрежа. Поради липса на държавни средства то въвежда пътна повинност за населението. Положени са усилия и за подобряване на администрацията на страната, осъществяват се полезни действия в областта на пощенското и телеграфното дело, сериозно внимание се отделя на военните въпроси и на просветата в Княжеството. Грижи са положени и за разгромяване на разбойническите банди от бивши турски войници, които заедно с ходжите и пратеници

от Цариград подстрекават мюсюлманското население в източната част на Княжеството към неподчинение на властите. Стига се до обявяване на военно положение в някои окръзи на Варненска и Търновска губерния. Въпреки взетите мерки разбойничеството не е напълно унищожено. Външнополитическата си позиция консерваторите съобразяват с увереността, че Берлинският договор сам по себе си е обречен на неуспех. Затова те призовават народа от двете страни на Балкана да се задоволи с постигнатото и да чака по-добри времена и условия за разрешаване на своя изкуствено заплетен национален проблем. В случая изчаквателната тактика е правилно решение. Българското княжество в този момент не е в състояние да се противопостави на Великите сили и да отхвърли Берлинския договор. Като непосредствена външнополитическа задача правителството си поставя за цел да установи нормални междудържавни отношения с другите страни. Ал. Батенберг успява да убеди Великите сили да изтеглят своите наблюдатели от Княжеството и да ги заменят с дипломатически представители (агенти). От своя страна Княжеството, на първо време, поради слаби финанси и неукрепнало международно положение разкрива дипломатически агентства само в Сърбия, Румъния и Турция. Направени са и други стъпки за утвърждаването на Княжеството като самостоятелна държава.

Наред с тези положителни стъпки консервативното правителство допуска и редица грешки в политиката си. Консерваторите тълкуват Конституцията според своите партийни интереси. Това довежда до груби нарушения на основния закон. Те титулуват княза „Височество” вместо предвиденото по конституцията „Светлост”. Въвеждат имуществен ценз за кандидатите в селата и в по-малките градове, премахват изборния принцип за членовете за окръжните и градските съвети. Наред с това населението е обложено с редица косвени данъци (в интерес на едрата буржоазия), а противниците на правителството са подложени на гонения и са отстранявани от заеманите длъжности. Уволнени са и хора, нямащи нищо общо с политиката, но несъгласни с бруталността на някои правителствени разпореждания. С тези свои действия консерваторите засягат икономическите и политическите интереси на мнозинството от българския народ.

Всичко това дава основателен повод на либералите да започнат тотална атака срещу правителството. Те огранизират големи протестни митинги в Търново, Габрово, Ловеч и други селища на Княжеството. Изпращат се протестни резолюции и петиции до отделните министерства, правителството и княза. Населението, насърчено от либералите, отказва да плаща новите данъци, тъй като правителството нямало право да ги въвежда.

Борбата на либералите против нарушенията на правителството разширява влиянието им сред народа. Това улеснява тяхната победа в изборите за Първо ОНС, проведени в края на септември и началото на октомври 1879 г. И този път обаче князът не им гласува доверие. След неуспешен опит да образува „коалиционно” правителство от либерали и консерватори Ал. Батенберг отново назначава правителство начело с умерения консерватор митрополит Климент (Васил Друмев). Второто консервативно правителство се оказва неспособно да се справи със задачите на държавното управление. Възникналата политическа криза в страната се задълбочава. През януари 1880 г. се провеждат избори за Второ ОНС. Либералите спечелват нова победа. Този път Батенберг, посъветван от Петербург, поверява властта на Либералната партия. На 26 март 1880 г. е съставено първото либерално правителство начело с Д. Цанков. Малко по-късно (ноември 1880 г.) поради конфликт между княза и Цанков правителството на либералите е преустроено, като постът министър-председател е поверен на П. Каравелов.

Либералното правителство започва да управлява страната според Търновската конституция. Второто ОНС гласува редица закони, които осигуряват прилагането на демократичните й страни. Приетият общински избирателен закон разширява правата на гражданите да се самоуправляват, да избират и да бъдат избирани. Въвеждането на Закона за съдене на министрите засилва отговорността на изпълнителната власт, а Законът за народното опълчение цели да създаде въоръжена сила за защита на политическите права на народа. Гласуван е и Закон за ново административно деление на Княжеството, съобразен с намалената му територия (окръзите от 31 стават 21). За подпомагане на дребните селски стопани, чието юридическо положение като собственици все още не е уредено след разчупването на феодалните окови, на 24 ноември 1880 г. Народното събрание приема „Закон за подобряване състоянието на земеделческото население по господарските и чифлишки земи”. В защита на дребните собственици са приетите закони против зеленичарството, за превръщане на десятъчния данък от натурален в паричен и пр. Със своята икономическа политика правителството на либералите се стреми да осуети разлагането на дребнособственическите отношения, една утопична идея в идеологията на Либералната партия.

По отношение на консерваторите либералите водят твърда политика. Изборите на някои депутати от Консервативната партия са касирани. Нейните съмишленици са уволнени от държавни служби. Либералите наред с твърдата позиция, която заемат при решаването на важните държавни дела (например по въпроса за корабоплаването по река Дунав), постоянно допускат и компромиси спрямо княза. Те се съгласяват да признаят титлата „Височество” и отпускат значителни суми за поддържането на княжеския двор.

Външната политика на либералите е насочена към отстояване независимостта на Княжеството и към подготовка за обединение на всички български земи в единодействие с Русия. Принципите, от които либералите се ръководят при воденето на външната политика, са противостоене на домогванията на Австро-Унгария и Германия на Балканите и сътрудничество с Русия. Това особено ярко проличава при решаването на Дунавския и железопътния въпрос. Правителството на либералите се противопоставя на Австро-Унгария да наложи свой проект за правилник за корабоплаването по река Дунав. Др. Цанков, въпреки че обещава на Ал. Батенберг българският представител в Европейската дунавска комисия да подкрепи австрийския проект, устно му нарежда да гласува против него. Подобна е позицията на либералите и по железопътния въпрос. По силата на Берлинския договор Княжеството е задължено да построи отсечката Цариброд-Вакарел, която трябвало да свърже Баронхириговите железници с европейските. Страхувайки се от обвързване с Австро-Унгария и поради липсата на средства, либералите решават да отложат изпълнението на това свое международно задължение и отказват да приемат предлагания от Австро-Ун-гария проект за построяване на тази отсечка. За компенсация те издигат идеята за строителство на жп линия София – р. Дунав (при Свищов или Русе). Тази линия според тях трябвало да осигури връзки на страната не само с Австро-Унгария, но и с Русия и други държави. Либералите обаче се противопоставят на искането да се даде концесия за строителството на тази жп линия на частни руски предприемачи. Те заявяват, че строителството ще се извършва от българската държава със собствени средства или отпуснат кредит от официалните руски власти (като тайно се надяват впоследствие той да бъде опростен). Липсата на средства и скорошното падане на либералите от власт отлага решаването на този въпрос.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника