Сръбски провокации край границата

Списък на всички части от поредицата

Причините за Сръбско-българската война през 1885 г. се коренят в националната политика на Кралство Сърбия, обявена в известното „Начертание” на Грашанин, прието през 1844 г., с което се поставя началото на сръбските завоевателски интереси в Българско, Босна, Херцеговина, към Северна Албания, Банат, Словения. През 1849 г. е създадена „Програма за политическа пропаганда в славянските земи, владени от Османската империя”, а това са български земи в Македония, Моравско, които са наречени Южна Сърбия и Стара Сърбия. По тази програма кралското сръбско правителство възлага на видния учен, филолог, археолог и етнограф Стефан Веркович1 да проучи бита и културата на населението в Македония с цел да бъде присъединено към сръбската националност. Този доблестен учен казва истината за това население, като през 1860 г. издава големия научен труд „Народне песме македонских Бугаро”, като в предговора пише: „Ако днес попитате някой македонски славянин какъв е, винаги ще ти отговори: Аз съм българин”. Същият учен в писмото си от 17 май 1878 г. до В. И. Ломански пише: „Нечуваните безобразия на сърбите отиват дотам, че никак не се стесняват да лъжат пред цял свет, като говорят”, сърбин от Скопие, Велес, Дебър, Кюстендил, Самоков, Видин и т. н.”.

През 1868 г. е създаден специален комитет за организиране и провеждане на сръбска пропаганда в Моравско, в която влизат архимандрит Дучич, проф. П. Сречкович и Милош. Този комитет се занимава с откриване на сръбски училища в Нишко, Лесковско, Пиротско, Власотница и Гилян.

След жестокото потушаване на Априлското въстание през 1876 г. под натиска на широкото обществено мнение Русия замисля война с Османската империя за освобождаване на поробените балкански народи и предлага на васалните правителства на Сърбия и Румъния да участват. Румъния не само дава съгласие през нейната територия да преминат руските войски, но предоставя 52 000 армия за бойни действия. Сърбия иска от Русия безвъзмездна помощ от три милиона рубли, а след влизането и в бойни действия да получава ежемесечно по един милион рубли. Също така настоява за получаване на земи на изток. На 4 юни 1877 г. крал Милан IV  със своята свита отива в Плоещ в Главната квартира на Действащата руска армия за водене на преговори с руския император Александър II за получаване гаранция за разширяване на територията си върху българските земи в Моравско. Отказано му е. За овладяването на Плевен се предприемат няколко атаки. Турците получават подкрепления за гарнизоните край сръбската граница, които не са обезпокоени от сръбската войска. Крал Милан IV получава един милион рубли и от деня на включването на Сърбия във войната ще получава по един милион рубли месечно. След получаването на рублите крал Милан IV продължава да протака обявяването на войната. Противно на него Черна гора се включва в бойни действия и печели редица сражения. На 18/30 юли 1877 г. сръбското правителство отказва да участва във войната в очакване как ще се развият събитията около Плевен. На 28 ноември/10 декември 1877 г. Осман паша приема пълна капитулация на града. Крал Милан IV, осъзнал крайната победа на Русия, взема бързи мерки да се присламчи на софрата на победителите, като на 2/14 декември обявява война на Турция. При превземането на гр. Пирот участва голяма българска доброволческа чета под командването на Симо Соколов. Сръбската войска се насочва към Знеполе, което е вече освободено от Знеполско- Крайщенското въстание, откъдето е прогонена със силата на руското оръжие през пролетта на 1879 г.

След прекратяване на бойните действия между Турция и Русия от 1/13 февруари в Одрин започват преговори. Те са усложнени от сръбската държава, която изпраща в Главната квартира на руската армия полковник Катарджи да иска териториално разширение върху български земи. Със същата цел за С. Петербург заминава специалният сръбски правителствен пратеник Милослав Протич, който представя на руското правителство на Сърбия да бъдат дадени селищата Висшеград, фоча, Бело поле, Дебър, Велес, Щип, Горна Джумая (Благоевград), Дупница, Кюстендил, Радомир, Трън, Брезник, Крайще, Цариброд, Белоградчик, Кула и Видин. Също така селищата от Призненския вилает: Ниш, Враня, Лесковец, Прокупле, Крушумли, а от Сколски вилает: Скопие, Куманово, Кратово, Кочани, Сръбското правителство изпраща в помощ на полковник Катарджи и полковник М. Лешани, който донася лично послание от крал Милан IV, който заявява, ако сръбското искане не бъде удовлетворено, сръбската войска ще отпочне война срещу Русия. При създалата се сложна международна обстановка, под угрозата да не започне отново война руската делегация е принудена да отстъпи земите в районите на градовете Ниш и Лесковец.

От 19 юли 1879 г. Княжество България установява дипломатически отношения с Турция, Сърбия и Гърция. За дипломатически представител в Белград е назначен доктор Димитър Киркович, завършил медицински науки в Париж, дългогодишен лекар в Русия. Сръбски дипломатически представител в София е Сава Пруич. Сръбското правителство се ориентира към сближаване с Австро-Унгария, което му дава подтик да се меси във вътрешните работи на нашата страна. То се обявява против приетия на първо четене на 7 май 1880 г. в Народното събрание Закон за българското поданство. Също така се обявява против Българската екзархия, която съгласно султанския ферман от 28 февруари 1870 г. получава правото в Македония и Моравско да назначава български свещеници и черквите да се ръководят от екзархията. Сръбските власти в Моравско прогонват българските свещеници. През 1880 г. сръбските власти отказват да сключат предложената им от българските власти пощенска конвенция за разменя пощенския трафик помежду им, вместо това да става през Цариград. През 1883 г. българите от Зайчерски район се вдигат на въстание, което е потушено жестоко и голям брой въстаници идват в България начело с Никола Пашич.  През 1884 г. Сърбия предизвиква граничен конфликт край река Тимок, като техен патрул се укрепва на българския бряг.

Веднага след провъзгласяването на съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г. кралска Сърбия започва усилена подготовка за война срещу България. Граничните провокации от страна на Сърбия зачестяват. В Министерството на вътрешните работи от телеграфопощенските станции във Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд и Извор пристигат тревожни телеграми за сръбски провокации. С телеграма № 5003 от 21 септември 1885 г. трънският окръжен управител Козаров съобщава на министрите на войната и вътрешните работи, че пиротският окръжен управител и един сръбски офицер на Ягодинската дивизия заедно с други сръбски чиновници повикват кмета на нашето гранично село Гоин дол и му предлагат да прекъсне телеграфната линия със София, да организира бунт сред населението против българските власти, след което да изпроводи делегация в Сърбия да иска военна намеса. Ако това стори, ще получи 500 австрийски жълтици. В същата телеграма се съобщава, че сръбски агенти са преминали нелегално българската граница, за да организират бунтове в Трънско и Брезнишко. С друга телеграма от същата дата се съобщава, че въпросният кмет е принуден да посети сръбското село Суково, в което е организирано събрание, на което присъстват неколцина българи чорбаджии. На това събрание се взема решение да се пристъпи към организиране на бунтове в българските села, което да даде повод за овладяването им от сръбската войска.

С телеграма от Видин се известява за съсредоточаване на сръбска войска край граничната река Тимок. Това дава повод на българското правителство да се обърне към гръцкия дипломатически агент в София господин Рангабе, който представлява интересите на сръбската държава в България, с молба да поиска разясняване от сръбското правителство за придвижване на войската. Рангабе, придружен от членове на правителството, идва в Софийската станция на пощите и телеграфите, откъдето с помощта на телеграфисти провежда телеграфен разговор с Милутин Гарашанин  – министър-председател и министър на външните работи на Сърбия (1884-1887), намиращ се в град Ниш. Разговорът има следното съдържание:

Рангабе: Българското правителство се известява, че сръбски войски са окупирали Дъсчан Кладенец и се движат към Трън, че друга войска се готви да настъпи от Сурково за Царибродска околия. От Власина до Клисура, от Летница за Пресека и от Висок за Царибродска околия. Правителството желае да знае дали тези движения са действителни и дали стават по заповед на кралското правителство. Чакам отговор от Ваше превъзходителство в телеграфното бюро с княжевските министри.

Гарашанин: Съвсем не е вярно, че кралските войски са минали в България. Това е положително. Моля, да означите източника на тази новина за сигурен лъжовен. Дадени са заповеди на пограничните власти да известят за положението.

Рангабе: Отрядът, който мина границата, се оттегли отново с офицер, който го командва, и се намира понастоящем в Кална, село върху сръбска територия. Известията са доставени от трънския окръжен управител, който ги получава от митническия чиновник в Дъсчан кладенец. Той после се оттегля в Трън, когато сръбският отряд окупира това място. За другите местности са получени телеграми от разни чиновници в пограничните градове. Всяка депеша, получена тази сутрин, известява, че лица, пристигали от околностите в Кална, потвърждават, че сърбите се съсредоточават в тези пунктове.

Гарашанин: В пограничните окръзи няма в този момент войска. Означените работи свършено не са могли да станат. Сведенията на митническия чиновник са съвсем лъжливи, както и съобщенията. Що се отнася до съсредоточаването на сръбска войска в Кална, повтарям, че в тези минути не само на границата, но и в пограничните окръзи няма войска. Има обаче една шайка от около 20 черногорци, които неотдавна са минали от България в Сърбия и са извършили разни пакости. Тя деятелно се преследва от кралските власти. Тя се отправи към България. Много вероятно е, че е могла вече да мине границата. Впрочем, ако това е станало, княжеското правителство нека се потруди да провери сведенията на своите власти и то не ще закъснее да констатира тяхната неточност.

Рангабе: Правителството е твърде щастливо, дето може да констатира, че предметните известия са съвършено лишени от основание и искрено благодари, Ваше превъзходителство, за уверенията, които благоволите да му дадете. Една строга анкета ще се заповяда, за да се констатира източникът за тия заплашителни слухове. Княжеското правителство ще употреби всичките си усилия, за да улови шапката от 20 черногорци. За тази цел то желае да знае на кой пункт тя е влязла в Сърбия, и от коя страна има вероятност да мине в България.

Гарашанин: С готовност благодаря на княжеското правителство за предложените от него услуги. Ще ви доставя утре през деня исканите сведения. Засега съм щастлив, че можах да доставя поисканите сведения от княжеското правителство и моля да ми кажете дали присъствието ми в телеграфа е още нужно.

Рангабе: Княжеското правителство повтаря искрените си благодарности и съжалява загдето ви е безпокоило. Нищо повече тази вечер.

След този телеграфен разговор българското правителство изпраща в град Трън Тодор Василев – началник на административно-полицейското отделение при Министерството на вътрешните работи, за да извърши проверка на място. В своя доклад от 27 септември 1885 г. той потвърждава, че на 23 септември 1885 г. в с. Кална е имало събрание, на което са присъствали и неколцина чорбаджии от България, на които е било предложено да организират бунтове сред населението в Трънско и Брезнишко, след което да молят сръбското правителство за военна намеса. Преминали са нелегално от Сърбия в България агенти за подготовка на бунт сред населението.

Въпреки уверението на сръбския министър-председател за липса на сръбско съсредоточаване край границата продължават тревожните телеграми. С телеграма от 5 октомври 1885 г. трънският окръжен управител уведомява министъра на външните работи и изповеданията Илия Цанов, че усилено се строи път от Ниш до Дъсчан кладенец. Наредено е на сръбското население от с. Преслъп и Кална във всяка къща да има по 100 оки брашно и по 20 оки фасул за нужда на войската. На следващия ден с телеграма № 5281 същият окръжен управител уведомява, че в град Пирот има 16 батальона войска и 24 оръдия, които всеки момент ще се отправят към границата. С телеграма № 2791 от 7 октомври царибродският околийски началник уведомява правителството, че усилено се строи и разширява пътя от Пирот до границата, а многобройна сръбска войска е настанена в местността Купец. Същия ден пристига телеграма от Трън, че в Пирот се очаква крал Милан IV. Тези телеграми дават повод на министър Илия Цанов да изпрати бърза телеграма до нашия дипломатически представител в Цариград, с която му нарежда незабавно да уведоми дипломатическите представители на великите сили за военните приготовления на Сърбия.

Сведенията за строителство на пътища и придвижване на военна сила се получават от населението и пощенските служители, обслужващи международния маршрут Цариброд – Пирот, по който се разменя международната поща за Европа. Въпреки международната договореност сръбските власти забраняват движението на колата с международната поща,което е потвърдено с телеграма № 5366 от 12 октомври 1885 г. на трънския окръжен управител до министъра на външните работи и изповеданията, че „нашият пощальон в Пирот е бил последван и под конвой изпратен до границата. В Пирот се забелязало голямо движение. Сръбската войска е дошла на два километра разстояние до границата в направление към Цариброд”. Непосредствено след тази телеграма пак от Трън следва друга: „Днес две роти сръбска войска се е разположила на границата при Дъсчан кладенец”.

Част 6. Привеждане втори пеши Струмски полк в бойна готовност

Списък на всички части от поредицата

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника