СТЕФАН САВОВ БОБЧЕВ – Спомени от Съединението

ми съобщаваше за станалото заседание, под председателството на Захария Стоянов и за решението, което са взели. Моят чиновник посочваше имената на присъствуващите и на две-три маста подчертаваше, че всичкото това, което има да се извърши в най-непродължително време, има за свой главен водач и изпълнител, след Захария Стоянова — майор Николаев. Със своята военна част той щял да заобиколи двореца. Верни негови хора имало между младите офицери, които щели да се явят при него, щели да се явят в Кършияка и Г. Конаре, щели да му дойдат в помощ голям брой опозиционери главно от това Г. Конаре, което първо щяло да даде сигнала за съединението.

Аз прочетох писмото на г. Кръстовича, той ни изгледа, наистина не много спокойно, но уверено и с трепетяща ръка чукна по масата в заседателната зала на нашия съвет (директорския) и каза натъртено:

—        А, разбирам, разбирам. Това е една клюка и клевета против майор Николаев. Аз го познавам отблизо. Той е честен човек. Той не е в състояние да направи подобно нещо, каквото му се приписва . . .

И, като стана на крака:

—        Сега Вие отивате в Копривщица, нали? — каза той. — Хайде, много ви здраве. Честито завръщане и добро видение. Особено честитя Вам, каза той като обръщаше към г. Маджарова.

Ние заминахме с пайтони, всичките наши роднини, дошли от Елена и стигнахме благополучно в Копривщица. По пътя, в някои места, гдето се спирахме не можеше и да се подозира що и да било като приготовление или движение за някакъв преврат.

На 6 септемврий рано сутринта, аз бях повикан от прокурора при Татарпазарджишкия окръжен съд, чеха Майер, който ми каза, че в Татар-Пазарджик движението за съединение се проявило в силни размери, че тълпа искала освобождението на арестувани агитатори, че полицията била безпомощна И не можела да направи нищо и искаше от мене упътвания какво да прави, а особено не знае да пусне ли на свобода арестуваните или не. Аз му отговорих, че сега от Копривщица едва ли мога да му дам някои полезни упътвания и, че той е длъжен, при изпълнение на служебните си обязаности да се ръководи от закона, от обстоятелствата, които са изпъкнали и да прави възможното като гледа да не извиква някои неприятни сблъсквания.

Малко по-късно се узна за извършения преврат в Пловдив. Подробности не можахме да узнаем, но скоро пристигнаха в Копривщица агенти на хората по преврата, които поискаха да се направи молебен с войска и да се оповести на народа за станалото съединение. Това се извърши при голямо стечение на народ, мирно, тихо, без никакви инциденти, тъй като на своите привърженици и приятели ние бяхме казали да мируват и да не извикват никакъв конфликт. За да докажа и явно, че ние не сме имали нищо против светата идея на съединението, за което сме работили и проповядвали редица години ,аз държах една реч, в която поздравих сбъдването на самото Съединение.

За жалост, на другия ден нас ни подкараха с жандарми за София. Всички домашни и роднини, дошли от Елена ни придружаваха, останахме да нощуваме в Пирдоп, дето се извърши сватбата. От там стигнахме в София, дето се установихме като мислехме, че ще ни оставят на спокойствие. Това не би. Защото, откак бяхме се настанили и приготвили някои необходими неща, градоначалникът ни съобщи, че Радославов дал заповед да ни откарат за интерниране в Ески-Джумая и Разград… Тук не ми се ще да обяснявам този скръбен изход от София, нашите ходатайства и сполуката, щото да ни оставят интернирани в Елена и мене, и Маджарова.

Тук ни завари Сръбско-българската война. След мира в Букурещ” и през пролетта едвам, позволиха ни да се върнем в Пловдив, гдето аз не се забавих да подкача адвокатска професия.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника