СТОИЛОВ, д-р Константин Стоилов

д-р Константин Стоилов Стоилов

д-р Константин Стоилов Стоилов

СТОИЛОВ, д-р Константин Стоилов (23. IX. 1853, Пловдив — 23. III. 1901, София) — български политически и държавен деец. Завършил Робърт колеж в Цариград (1871) и право с докторат в Хайделберг (1877). Специализирал в Париж, където слушал лекции по френско гражданско право (1877 — 1878). В края на Руско- турската война 1877 — 1878 се завърнал в България и участвувал активно в движението против Берлинския договор 1878. Бил назначен за председател на Пловдивския областен съд (1878 — 1879) и това му дало право да участвува в работата на Учредителното събрание, където се проявил като един от водачите на Консервативната партия. Бил член на депутацията, натоварена да поднесе на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз. К. Стоилов бил водач на Консервативната партия и политически секретар на княз Александър I непосредствено след пристигането му в България. Бил министър на външните работи и на изповеданията по време на режима на пълномощията (1881 — 1883) и министър на правосъдието (1883 —; 1884). Взел дейно участие в съединисткото движение и в Сръбско-българската. война, 1885 като доброволец, зачислен в свитата на княза. След абдикацията на княз Ал. Батенберг. (1886) и . образуването на Регентстврто Стоилов бил назначен , за министър на правосъдието (1886 — 1887). Бил, член на депутацията (заедно с Д. Греков и К. Кйлчов), избрана от ВНС. (1886) да търси кандидат за българския престол. След избора на Фердинанд Сакс-Кобург-Готски за български княз (1887) бил назначен за министър-председател (28. VI — 20. VIII. 1887), а след. това за министър на правосъдието (20. VIII. 1887 — 12. VII. 1888) в кабинета на Ст. Стамболов. В края на Стамболовия режим взел участие в борбите на буржоазната опозиция. След падането на Стамболов бил назначен за министър-председател (18.V. 1894— 18. I. 1899), когато на власт била Народната партия, основана през лятото на 1894. Като ръководител на правителството К. Стоилов съдействувал за възстановяване на отношенията между България и Русия (2. II. 1896), прекъснати по време на Регентството и Стамболовия режим. Провеждал политика на добросъседски отношения с балканските държави и особено с Османската империя. В резултат на тази политика Българската екзархия получила от Високата .порта 3 берата за екзархийски митрополити в Македония — в Дебър, Битоля и Струмица (1897); открили., се български търговски агентства в някои средищни градове на Европейска Турция — Солун, Битоля, Скопие, Дедеагач, Сяр и др.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника