СТОЯНОВ, Петко Стоянов

СТОЯНОВ, Петко Стоянов (25. V. 1848, Копривщица — 28. XI. 1925, Стара Загора) — военен деец, общественик и подполковник. Произхождал от будно възрожденско семейство. Баща му и брат му Найден били убити по време на Априлското въстание 1876. Завършил свищовското класно училище и Одеското военно училище (1874), след което постъпил на служба в руската армия. Като прапоршчик участвувал в Сръбско-турската война 1876 и бил командир на чета. Сражавал се при Гредетин, Зайчар, Бабина глава и др. В Руско-турската война 1877 — 1878 участвувал като офицер от 53. пех. волински полк, а по-късно станал опълченец и ротен командир в 5. опълченска дружина. Сражавал се при овладяване на силно укрепения турски лагер при Шейново. След Освобождението служил в Из- точнорумелийската милиция и участвувал в провъзгласяването на Съе-динението на Източна Румелия и Княжество България 1885. В Сръбско-българската война 1885 бил командир на авангардния отряд, овладял Цариброд (12. XI) и атакувал Пирот (14 и 15. XI). Атакувал противника при с. Планиница и се изявил като добър военачалник. Много от атаките ръководил лично и с безпримерната си храброст повдигал духа на бойците. След войната бил един от участниците в детронацията на княз Ал. Батенберг с командуания от него 2. пех. струмски полк (1886). По-късно емигрирал в Турция, а после в Русия, където служил като командирован български офицер в Киевския гарнизон. Завърнал се в България през 1895 и развил активна народополезна обществена дейност в Стара Загора. Участвал като доброволец в Балканската война 1912 — 1913.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника