СТОЯНОВ, Захари

Захари Стоянов, портрет нарисуван от Георги Данчов-Зографина

Захари Стоянов, портрет нарисуван от Георги Данчов-Зографина

СТОЯНОВ, Захари (3. С. Джедев) (1850 или 1851, с. Медвен, Сливенски окръг — 2. IX. 1889, Париж) — националреволюционер, общественик и писател, виден представител на мемоарната и биографичната литература. Като младеж бил овчар в Добруджа и шивашки чирак в Русе. Бил помощник-библиотекар в читалище „Зора”, където се събирали членове на тайния революционен комитет. Запознал се с Н. Обретенов и бил посветен в революционното дело. Участвувал в организирането на Старозагорското въстание 1875. Включил се активно в подготовката на Априлското въстание 1876. След Освобождението се установил в Русе. Заедно с Д. Маринов и Т. и Г. Кърджиеви основал в. „Работник” (1881), орган на крайните радикали и либерали. Започнал да пише фейлетони и статии. В либералния в. „Независимост.” напечатал първата си литературна творба — фейлетона „Знаеш ли кои сме?” (1880). Стоял на позициите на българските предосвобожденски революционери. Прекланял се пред делото на Хр. Ботев, В. Левски и особено на Л. Каравелов. Когато Александър I Батенберг суспендирал конституцията (1881), 3. Стоянов написал изобличителния разказ „Искендер бей” (1882). Преследван от режима на пълномощията, през 1882 емигрирал в Пловдив и станал чиновник в съдебното ведомство. Активно се включил в обществено-политическия и културния живот в Източна Румелия.

Симпатизирал на Либералната партия на П. Каравелов. Сътрудничил на органа на източнорумелийските либерали в. „Южна България”. В Пловдив 3. Стоянов написал своите „Записки по българските въстания” (3 т., 1884/92). Том I излязъл през 1884 и бил посрещнат с голям интерес от широката общественост. Книгата създала на 3. Стоянов популярност и авторитет на истински последовател на завещания от Ботев, Левски и Каравелов национален идеал. В началото на 1885 3. Стоянов застанал начело на общественото дви-жение в Източна Румелия за национално обединение. Популярен и авторитетен деец, той станал идеолог и председател на БТЦРК, който организирал борбата за провъзгласяване на Съединението. Участвал във всички акции на комитета (вж. Демонстрация по случай деня на Хр. Ботев 1885, Демонстрация на Бузлуджа 1885). Заради това през лятото на 1885 бил уволнен от служба. Тогава основал и редактирал в. „Борба”, в който пропагандирал програмата на БТЦРК и открито призо-вавал да се свали правителството на Г. Кръстевич и да се провъзгласи съединението на Северна и Южна България. Поддържал оживена кореспонденция с дейци от княжеството и обикалял областта с агитационна цел. Написал прокламацията за Съединението и на 6. IX. 1885 от името на БТЦРК съобщил на главния управител Г. Кръстевич за свалянето му. Станал член на Временното правителство. Написал спомени за подготовката и провъзгласяването на Съединението — „Кой зароби пашата в Пловдивския конак”? — Съчинения. Т. 3. Публицистика (1966). След 1885 застанал на позициите на издигащата се едра буржоазия. Влязъл в партията на Ст. Стамболов и бил един от основателите на нейния орган в. „Свобода”. През 1888 като депутат от Търново бил избран за председател на Народното събрание. Проявявал се като ярък защитник на диктаторския режим на Стамболов. Автор е на: „Васил Левски (Дяконът)” (1883); „Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитър и Стефан Караджата” (1885); „Христо Ботйов. Опит за биография” (1888).

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника