ЧОМАКОВ, д-р Стоян Иванов (1817, Копривщица — 23. XI. 1893, Пловдив) — обществен деец, лекар, почетен член на БКД – Учил в гръцкото училище на о. Андрос и в гръцката гимназия в Атина. Следвал медицина в Пиза, Флоренция и Париж, където завършил. През 1848 се завърнал в Пловдив,където работил като окръжен лекар и председател на […]
СТРАНСКИ, Георги Иванов (1. VIII. 1848, Калофер — 4. I. 1904, София) — лекар, общественик, държавен деец и дипломат. Завършил медицина в Букурещ и се установил на работа в Румъния. Участвувал с Румънския червен кръст в Срьбско-турската война 1876 и Руско-турската война 1877 — 1878, бил член на БЦБО. След Освобождението бил окръжен лекар в […]
СТАМБОЛОВ, Стефан Николов (31. I. 1854, Търново — 6. VII. 1895, София) — политически и държавен деец, участник в националнореволюцион- ното движение. Учил в Духовната семинария в Одеса (1870 — 1872), но бил изключен поради връзките си с руски революционери. Бил член на БРЦК в Букурещ от 1873, участвувал в Старозагорското въстание 1875. Стамболов бил […]
СЛАВЕЙКОВ, Петко Рачов (17. XI. 1827, В. Търново — 1. VII. 1895, София) — поет, публицист, фолклорист и обществен деец. Роден е в семейството на будния възрожденец Рачо Казанджията, участник в на- ционалноосвободителните борби. Липсата на средства уо принудила отрано да напусне учението си и да се погрижи за самообразованието си. Под благотворното въздействие на […]
САЛАБАШЕВ, Иван Петров (7. I. 1853, Стара Загора — 14. VI. 1924, София) — обществен и държавен деец, математик. Получил образование в родния си град и в Табор (Чехия) и завършил висша математика в Политехническия институт в Прага (1876). Работил като учител по математика в Народното централно училище в Болград (1877 — 1879). След Освобождението […]
ПОПОВ, Димитър Кръстев (10.VI.1855, Калофер – 9.XII.1908, София) Обществен и държавен деец, публицист. Учил в Калофер, Пловдив, Робърт колеж и султанския лицей в Цариград. До Освобождението участвал в редактирането на различни вестници и списания, а след Освобождението – в редактирането на органа на Либералната партия в. „Независимост”. Заемал различни длъжности: директор на Народната библиотека, секретар […]
Изострените отношения в управляващия лагер принуждават министри-консерватори да си подадат оставката в началото на 1883 г. Соболев и Каулбарс остават пълновластни господари в Министерския съвет. Батенберг и консерваторите се оказват в трудно положение. Затова те започват да търсят сближение с „умереното” крило на Либералната партия, начело на което постепенно застава Др. Цанков. Преговорите между консерваторите […]
Едновременно със зародилите се процеси на разораване на селското стопанство и занаятчийското производство започва и процес на първоначално натрупване на капитали. Чрез търговията, лихварството, предприемачеството и държавните доставки в ръцете на малка част от буржоазията се съсредоточават значителни парични средства. Слабата рентабилност на индустриалното производство и технически несъвършеното селско стопанство карат замогналата се прослойка да […]
