Търговия, кредит и демографски промени

В свободна България вътрешната и външната търговия започва своето развитие при ненамеса на държавата. Постепенно започва да намалява много разпространената дo Освобождението панаирна и кираджийска (разносна) търговия. Българската буржоазия става монополист на вътрешния пазар поради бързото изселване на турските търговци. Липсата на модерна пътна мрежа и жп транспорт ограничават докъм средата на 80-те години развитието на търговията. Външната търговия на страната е насочена предимно към развитите западни държави – Австро-Унгария, Франция, Германия и Италия. Непретенциозният турски пазар обаче все още остава основен за стокообмена между Княжеството и Източна Румелия (59% от общата сума на износа). Значителен е търговският обмен с Румъния и със Сърбия. България изнася предимно зърнени храни, добитък и животински произведения (пшеница, царевица, брашно, птици, яйца, вълна, гайтани, кашкавал, сирене, вълнени платове и др.). През първите години вносът превишава износа. В страната се внасят сол, газ, ориз, платове, готови дрехи, желязо, захар, все още малко индустриални стоки и др. Към средата на 80-те години много от новопоявилите се търговци фалират, а други натрупват значителни капитали.

Сградата на едно от първите акционерни

Сградата на едно от първите акционерни

До Освобождението по българските земи се създават земеделски кредитни кооперации (т. нар. „земеделски каси”). След Освобождението тяхната дейност се възобновява под надзора на Министерството на финансите. Постепенно възобновяват работа и клоновете на Отоманската банка. Важна стъпка към изграждане на стабилна кредитна система е поставяне началото на банковата институция. През май 1879 г. в София с капитал 2 млн. лв. е открита Българската народна банка. Основава се u първата малка частна банка в Русе – „Гирдап” (1881). В Шумен се създава търговско дружество (1881). След Освобождението на българския пазар циркулира разнообразен паричен материал. Със закон от 1880 г. се въвежда национална монетна единица – българският златен лев. На следващата година започва сеченето и на първите следосвобожденски български монети. По златно съдържание българският лев се равнявал на френския златен франк.

Според най-авторитетното проучване на В. Теплов в навечерието на Руско-турската война в Мизия, Тракия и Македония живеят около 4 400 000 българи. Но Теплов не включва в това число ислямизираните или т. нар. „обърнати българи”. Около 14% от българите живеят извън етническите граници – 500 000 в Румъния; 100 000 в Мала Азия, Гърция, Цариград и околностите му; около 97 000 в Русия и около 27 000 в Австро-Унгария. В хода на войната и след Освобождението в българските земи настъпват бурни миграционни процеси. Започва масово изселване на турско население. Основната част от него се заселва в неосвободените български земи -Източна Тракия и Македония. Другият миграционен поток е притокът на българи от неосвободените територии към свободните части, най-вече в Северна България. През първите години след Освобождението към Княжеството се насочват и много българи от Бесарабия, Влашко, Банат, Сърбия и др. Наред с това започва и вътрешна миграция -процесът на слизане от планинските райони и заселбане в плодородните полски земи. Бурните миграционни и демографски процеси засягат и селищната система на страната. Забелязва се тенденция към постоянно намаляване броя на населението в малките селища и увеличаване в по-големите центрове. Другата насока във вътрещномиграционните процеси е нарастване броя на градското население. Разбира се, до съществени промени между съотношението – градско и селско население, не се достига. Огромното мнозинство от българите продължават да живеят в селата. Така Освобождението довежда до формирането на нова демографска структура – заселване на етническата хомогенност на населението в свободните земи и увеличаване числото на чуждите елементи в останалите под чуждо владичество територии.

 

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника