ТОДОРОВ, Георги Стоянов

Георги Стоянов Тодоров

Георги Стоянов Тодоров

ТОДОРОВ, Георги Стоянов (10. VIII. 1858, Болград, Бесарабия 16. XI. 1934, София) — военен деец, генерал от пехотата (1917). Произхождал от семейство на българи-преселници. Бил брат на акад. Александър Теодоров — Балан. Завършил Болградската гимназия и постъпил като доброволец в Българското опълчение. Бил зачислен в 1. рота на 7. опълченска дружина. Участвувал в охранителните задачи, които изпълнявала дружината, и в обучението на млади опълченци. През 1878 бил произведен в унтерофицер. След Освобождението Г. Тодоров завършил Военното училище в София (първи випуск — 1879), а после военна академия в Петербург (1890). В Сръбско-българската война 1885 бил началник на Летящия отряд, действащ в Северозпадна България. Влязъл в бой при Кула (4. XI), Лом (5. XI), с. Арчар (14. XI), и с. Гайтанци (15. XI). Проявил се като подготвен и талантлив боен командир. Награден бил с орден „За храброст”— IV степен.

През следващите години служил като командир на 20. пех. добруджански полк, на 2. бригада от 6. пех. бдинска дивизия (1905) и началник на 7. пех. рилска дивизия (1910). През Балканската война 1912 — 1913 действал със същата дивизия на Македонския фронт и, Галиполския полуостров. Проявил се при отбраната на Булаирската позиция и при отбиване десанта при Щаркьой (1913). През Междусъюзническата война 1913 изявил качества на талантлив военачалник и спрял пробива при Калиманци. Станал генерал-лейтенант (1915) и началник на 2. инспекционна област. През Първата световна война бил командир на 2. отделна армия и на 3. отделна армия (1917). През 1919 бил уволнен от военна служба. Автор е на: „Действията на Летучия отряд във войната от 7 до 7 ноември 1885″ (1910), ръкопис.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника