ТОНЧЕВ, Димитър С.

Димитър Тончев

Димитър Тончев

ТОНЧЕВ, Димитър С. (26. X. 1859, Калофер — 20. II. 1937, София) — политически и държавен деец, юрист. Учил в родния си град и в Николаевското реално училище в Русия, завършил Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса. През 1883 се завърнал в Пловдив и бил назначен за помощник-прокурор и председател на Пловдивския департаментален съд. Присъединил се към източнорумелийската Либерална партия. След Съединението бил избран за народен представител, председател на III ВНС и на V ОНС и подпредседател на VI ОНС. Заемал важни държавни постове: министър на правосъдието (12. XII. 1888 — 20. IX. 1891), министър на търговията и земеделието (19. V — 2. X. 1894), министър на общите сгради (18. I. — 1. X. 1899, 1. X. 1899 — 27. XI. 1900), министър на външните работи (27. XI. 1900 — 9. I. 1901) и министър на финансите (4. VII. — 20. XII. 1913, 23. XII. 1913 — 21. VI. 1918). След Първата световна война бил съден от държавен съд заедно с Т. Иванчов и В. Радославов, осъден на доживотен затвор и амнистиран през 1928. Водач бил на Младолибералната партия.

Д. Тончев се проявил като публицист. Основал и редактирал „Съдебен вестник” (1885) и в. „Пловдив” (1886 — 1907), сътрудничил на вестниците „Марица”, „Южна България”, „Борба” и „Свободно слово” (1893 — 1894) и на сп. „Наука” (1881 — 1884) и др. Автор е на съчинения по юриспруденция.

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника