Увод на участието на втора пеша кюстендилска дружина в Сръбско-българската война

Списък на всички части от поредицата

Аз лично наблюдавах, когато Вий, струмци, атакувахте противника. Видях как сърбите се хванаха в контраатака и как Вий им дадохте да разберат, че българският войник може да наказва ония, които хайдушки нападат мирните си съседи. За това качество аз съм много доволен.

Княз Александър I Батенберг

Преминаване на сръбско-българската граница худ. А. Пиотровски

Преминаване на сръбско-българската граница худ. А. Пиотровски

УВОД

Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г. е продължение на многовековната българска националноосвободителна борба при новите условия, наложени от сътворения от европейските велики сили заробващ Берлински договор през 1878 г., който отхвърли Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г., като създаде Княжество България, автономна Източна Румелия и остави под турско робство Македония. Сръбско-българската война през 1885 г. е защита на Съединението. Двете събития са чисто български, с голяма историческа стойност.

На 2 ноември 1885 г., верен на своите предци, които са идеолозите на шовинизъм и войни, сръбският крал Милан IV Обренович налага братоубийствената война за присвояване на вековни български земи. Целият български народ се вдига да защищава националната независимост на отечеството си. Бойните действия траят само 15 дни, достатъчни за изявата на победния щурм на българския боен дух, обърнал в паническо бягство далеч превъзхождащата го в жива сила и бойна техника сръбска войска. Изправя се в неравен бой хитър и опитен сръбски крал срещу млад и неопитен български княз, дългогодишни сръбски генерали и полковници срещу току-що удостоени български капитани и поручици.

Настоящата книга има за цел накратко да осветли на подрастващите поколения бойните действия на Втори пеши струмски полк, дислоциран в Кюстендил, на придадените към него Кюстендилска македонска доброволческа дружина, опълченските (доброволчески) дружини, навременната и безкористна помощ на населението. С висок боен дух всичките се сражават срещу многочислената сръбска войска в Кюстендилско Крайще край селата Колуница, Божица, Горна Лисина, Долна Лисина, в решаващите битки при Брезник, Сливница, Драгоман и Пирот.

За написването на материала са използвани предимно писмените отчети (реализации) на командирите на полка и дружините, архивни материали и спомени на участници в сраженията.

В историческата литература, посветена на Сръбско-българската война през 1885 г., много малко е посочено за участието на бойците от Втори пеши струмски полк, а почти нищо за Кюстендилската ма-

кедонска доброволческа дружина, която има съществен принос в боя при Брезник и за прогонването на сръбска войска, окупирала селища в Краище.

Не се откриха необходимите архивни документи за опълченските (доброволчески) дружини, влизащи в състава на Изворския отряд.

Сръбско-българската война през 1885 г. е триумф на храброст и гордост на българския воин, на неописуемия патриотичен дух на млади и стари от градове и села, които искат да живеят свободно и в мир. Само бързата дипломатическа намеса на Австро-унгарската империя спря победния марш на българската войска при Пирот на 16 ноември 1885 г., преследвайки паническото бягство на крал Милан IV Обренович и неговата войска.

Народният поет Иван Вазов в едно четиристишие от името на българския народ благодари, като изрече:

Само ти, солдатино чудесни,

всичко снесе на плещи си

здрави, само ти, юнако

неизвестни, нас спаси,

България прослави!

За всенароден поклон към загиналите изрече:

Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад

тях, и те за теб достойни,

майко, бяха! И твойто име

само кат мълвяха, умираха без

страх

Част 2. Списъчен състав на Македонската доброволническа дружина

Списък на всички части от поредицата

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника