ВТОРА КЮСТЕНДИЛСКА ЧЕТА НА ИЛЬО МАРКОВ И ДИМИТЪР БЕРОВСКИ

Втората Кюстендилска чета се наричала и „Македонска доброволческа дружина”. Фактически неин ръководител бил Димитър Попгеоргиев Беровски, а старият войвода дядо Ильо Марков само я придружавал. В четата се записали 150 доброволци, а по други сведения те били 250—300 човека. Формирането й станало в началото на ноември 1885 г., след внезапното сръбско нападение и обявяване на Сръбско-българската война. На 6 ноември с.г. четата потеглила за фронта. На 7 ноември тя стигнала Радомир, където към нея се присъединили Радомирската конна чета на Ненко Хранов и доброволческата команда на дякон Констандий Попгеоргиев — брат на Димитър Попгеоргиев Беровски. Кюстендилските, радомирските и други доброволци били включени в Радомирския войскови отряд на кап. Кисов и действали срещу сръбската Моравска дивизия. На 12 ноември 1885 г. Кюстендилската чета на Димитър Беровски вече се сражавала в Брезнишко със сръбските войски и продължила действията си около селата Горна и Долна Любата, Горна Ръжана, Божица и Топли дол, спадащи към Царибродската околия и Пиротски окръг. На 24 ноември четата била в селата Крива веха и др., а на 26 ноември в с. Ново село, Пиротско. Почти всеки ден Кюстендилската чета имала сражения със сръбските военни части. Поради заболяване предводителят й Димитър Беровски подал рапорт за освобождение от длъжност на 7 декември 1885 г. Официалното разпускане на четата станало на 23 декември, след приключването на войната и разгрома на сръбската армия от българските войски и доброволци.

Лит.: Б е р о в с к и, Д. Цит. съч., 208—215; Венедиков, Й. Цит. съч., с. 63, 110, 137, 140; Кюстендил — енциклопедичен справочник. С, 1989, с. 49; К ар а м а н о в, В. Димитър п. Георгиев Беровски. — Кюстендил, 2, № 43, 18 юли 1936, 2—3; Преди 50 години в Кюстендил. (Първите няколко дни на Съединението.) — Кюстендил, 2, № 25, 9 окт. 1935, 2—3.

 

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника