Втора пеша Кюстендилска дружина

Списък на всички части от поредицата

Съгласно чл. 6 от Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. между Русия и Турция е създадена Третата българска държава след петвековно робство с право на „земска”, т. е. национална войска. Берлинският договор от 1 юли 1878 г. разпокъсва Санстефанска България, като постановява в Княжество България да има само „народна армия”, т. е. милиция.

Изхождайки от интересите на Княжество България, временният руски императорски комисар и председател на Съвета на Временното руско управление в Княжество България княз Дондуков не прие постановката на Берлинския конгрес, като със заповед № 1 от 15 юли 1878 г. узакони вече изграждащата се Българска земска войска на основание на Временните правила от 25 април 1878 г. Първи и втори войнишки набор са свикани през май-юни 1878 г. за обучение от руски офицери. Като организационно-техническо ядро на новоизграждащата се Българска земска войска послужват дружините от Българското опълчение, проявили неописуем героизъм по време на Освободителната война. Въоръжението, снаряжението и всичко друго необходимо са предоставени безвъзмездно от руската армия. Създадени са 29 пехотни дружини, 7 артилерийски батареи, 6 конни сотни, 2 сапьорни роти с общо 31 400 души, в това число възпитаниците на създаденото на 26 ноември 1878 г. Софийско военно училище за подготовка на кадри. За обучение изцяло са използвани руски военни устави, инструкции, правилници и пр.

Съгласно приетата на 16 април 1879 г. Търновска конституция всеки български поданик на възраст от 21 г. до 40 г. подлежи на военно обучение в казармите.

През първата половина на 1879 г. от Българската земска войска се отделя Източнорумелийската милиция. На основание чл. 161 от Търновската конституция с Указ № 23 от 17 юли 1879 г. е създадено първото Военно министерство в Княжество България с министър генерал-майор П. Д. Паренсов.

Със заповед от 10 юли 1878 г. Втора опълченска дружина е преименувана във Втора пеша кюстендилска дружина, дислоцирана в град Кюстендил, която запазва бойното си знаме. Състои се от три копринени ивици – бяла, зелена и червена. От едната страна е извезан лъв със златиста сърма и надпис: „От българските общини в Русия и Румъния 1877″, а от другата – образът на Свети Никола Чудотворец с надпис: „II дружина от българското опълчение” . Командир на дружината е майор Маслов, а от юли 1879 г. капитан Бауевич. В края на 1879 г. руските офицери в дружината са заменени от български, възпитаници на първи випуск на Софийското военно училище. Между тях е Йосиф Ангелов2. Роден е на 22 юли 1857 г. в Кюстендил. Завършва местното класно училище. През Сръбско-българската война 1885 г. като командир на сборен военен отряд от 2554 опълченци и доброволци от 10 до 15 ноември с. г. в района на Кюстендилско Крайще (Изворска околия) прогонва сръбските нашественици. Носител на орден „За храброст” IV степен и на сребърен паметен медал.Участва в детронирането на княз Батенберг, за което е уволнен. Отново е назначен в 14 пехотен македонски полк. Противник е на политиката на Фердинанд и диктатурата на Стефан Стамболов, за което отново е уволнен през 1899 г. Къщата му в Кюстендил е паметник на културата, наречена „Майорска”. Умира на 13 януари 1913 г.

Другият български офицер в дружината е Георги Лекарски. Първият дружинен лекар е д-р Георги Доганов от град Копривщица.

През 1880 г. Народното събрание приема закон за вземане на новобранци в Българската войска, с което се въвежда задължителната военна служба. Много важно събитие за Българската войска е Указ № 41 от 12 октомври 1884 г. за преминаване от дружинна в полкова организационна структура, като са създадени 8 пехотни (пеши) полка. Между тях е Втори пеши струмски полк със седалище Кюстендил. Освен пехотните полкове в Княжество България са създадени два конни полка, два артилерийска полка, пионерна дружина, морски войски, състоящи се от 3 парахода, 7 катера, 2 миноносеца, 2 шлепа и 15 лодки.

Част 4. Втори пеши Срумски полк

Списък на всички части от поредицата

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника