Втори пеши Струмски полк

Списък на всички части от поредицата

Започва своята дейност от 12 октомври 1884 г. на основата на Втора пеша дружина в Кюстендил, Четвърта пеша дружина в Самоков и Пета пеша дружина в Радомир. Щабът на полка е в Кюстендил, в който град на 17 април 1884 г. е положен основният камък на военна казарма.

Командир на полка е Михаил Августинов Рихтер, офицер от руската армия, който след 6 септември 1885 г. е отзован от руското правителство. През лятото на 1885 г. под негово ръководство полкът провежда голямо стрелково занимание за усвояване на бойната техника, след което в Кюстендил остават щабът на полка с една дружина, нестроевата рота, музикалният взвод и полковият лазарет. В Самоков – втора дружина, от която една рота заминава за Дупница. Трета дружина се настанява в Радомир.

След оттеглянето на подполковник М. А. Рихтер за временен командир на Втори пеши струмски полк е назначен майор Аврам Иванов Гуджев , командир на. 12 рота от полка. Той е роден през 1851 г. в Бесарабия в семейство на българи преселници. Завършва Одеското военно училище през 1875 г. Доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г., като се сражава при Зайчер, Гредетин, Брестовичка баня, Алексинец, Делиград и други. Носител на сръбски орден за храброст. През Освободителната война е командир последователно във 2, 5, 6 и 9 опълченска дружина. При Шипка е ранен. Награден с орден „Св. Станислав” – II! степен. В Сръбско-българската война през 1885 г. е командир на Западния корпус, действащ на Сливница. Проявил високи командни качества при преследването на противника чак до Пирот. Награден с орден „За храброст” — III степен. След войната е командир на VI пехотна бригада в Сливен. Привърженик на офицерите при детронирането на княз Ал. Батенберг и за да избегне военен съд, забягва в Румъния. Преминава на военна служба в руската армия. Умира на 8 април 1895 г.

Паметник на героите от втори пехотен Струмския полк

Паметник на героите от втори пехотен Струмския полк

Майор Гуджев разраства Втори пеши струмски полк от три в четири дружини, значително подобрява оръжейно-материалното стопанство.

Със заповед № 50 от 13 септември 1885 г. , с която се назначава майор Гуджев за командващ на полка, са назначени капитаните: Георги Николов Марчин, Стоян Филипов филипов, Стоян Тодоров Тодоров за командващи на дружините в същия полк: първият – на втора рота, вторият – на първа рота, третият – на трета рота. Капитан Димитър Марков Марков от Софийския на Негово Величество полк за командващ на четвърта рота, като се привежда на служба във Втори струмски полк. Капитан Йосиф Ангелов Ангелов – за завеждащ домакинството на полка.

Със заповед № 58 от 21 септември 1885 г. на управляващия Военното министерство капитан Константин Никифоров командващият Втори пеши струмски полк майор Аврам Иванов Гуджев се назначава за командващ на Кюстендилския отряд, като се отчислява от заеманата длъжност . Севлиевският окръжен военен началник капитан Стефан Иванов Кисов – за командир на Втори пеши струмски полк. Командирът на първа дружина в Трети бдински полк капитан Александър Георгиев фудулки на същата длъжност във Втори пеши струмски полк. Капитан Георги Николов Марчин, командващ втора дружина във Втори пеши струмски полк – в Трети пеши бдински полк на същата длъжност. Последва заповед № 62 от 27 септември 1885 г. на военния министър за преназначаване командира на трета дружина капитан Стоян Тодоров Тодоров за командир на запасната дружина в състава на Втори пеши струмски полк, а капитан Никола Генев Генев за командир на трета дружина в полка . Със заповед № 64 от 29 септември 1885 г. на министъра на войната командирът на запасната дружина на Втори пеши софийски на Негово Величество полк капитан Иван Тодоров Попов се преназначава за командир на четвърта дружина от Втори пеши струмски полк, а командващият четвърта дружина на полка капитан Димитър Марков Марков за командир на запасната дружина на Втори пеши софийски на Негово Величество полк и същевременно комендант на град София.

Със заповед № 3 от 29 октомври 1885 г. на княз Александър Батенберг всичките войски, действащи и резервни, разположени в Южна България, носят названието Източен корпус с командир Данаил Николаев.

Войските, съсредоточени в Западна България, с изключение на Северния отряд носят названието Западен корпус с командир майор Аврам Иванов Гуджев.

Подготвени са в началото 10 военни болници, обслужвани от 21 лекари, с 1408 легла в София.  Голяма помощ оказва Българският червен кръст. За главен инспектор на дружеството на бойното поле е определен народният поет Петко Р. Славейков. Той и д-р Шарл Роа (белгиец) създават превързочни пунктове в Сливница, Драгоман, Цариброд, Нови хан, Ябланица, Луковит и Саранци, обслужвани от доброволци. Италиански работници по построяването на жп линията Саранбей (сега Септември) – София формират самостоятелен доброволчески санитарен отряд, а така също участват в бойни действия. Българският червен кръст открива болници в Лом, Трън, Ботевград и Княжево.

В Княжество България военно положение е обявено с Указ № 15 от 10 септември 1885 г., с който бързо се активизира организирането на народното опълчение и доброволческите чети.

Част 5. Сръбски провокации край границата

Списък на всички части от поредицата

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника