ЗАФИРОВ, Атила Спасов

ЗАФИРОВ, Атила Спасов (16.VIII.1858, Калофер – 24.I.1922, София)

Атила Зафиров

Атила Зафиров

Военен деец, генерал-майор (1917). Произхождал от видния възрожденски учителски род на Зафирови от Пещера – баща му бил борец за църковна просвета и свобода. Завършил класното училище в Пловдив (1877). Участвал в Освободителната война (1877-1878) като доброволец в руската армия. След Освобождението постъпил в командата на волноопределящите се в Пловдив (1878), а после завършил Военното училище в София през 1880. Следвал и стрелкова школа в Русия. В Сръбско-българската война (1885) командвал Комщицкия отряд и разбил батальона на майор Милошевич (6. XI) при с. Ропот. Участвал в боевете при с. Славина, с. Ржана и Пирот. Поради проявено изключително мъжество и умело командване бил награден с орден „За храброст” – IV степен. Участвал в детронацията на княз Ал. I Батенберг (1886) и в конвоя, който го екстернирал вън от страната. След контрапреврата бил уволнен от армията и емигрирал в Русия. Служил в руската армия. След завръщането си в България през 1898 служил в 22-ри пех. тракийски полк и 9-ти пех. пловдивски полк. В Балканската война (1912-1913) командвал 26-ти пех. пернишки полк и участвал в отбиване десанта при Шаркьой (1913). За заслугите му бил награден с орден „За храброст” – III степен. В Първата световна война командвал 3-та бригада от 1-ва пех. софийска дивизия. Отличил се в боевете при с. Сарсанлар (1916), сега носещо неговото име (с. Зафирово, Силистренски окръг).

Tech Review – Ревюта, съвети и трикове при покупка на техника