Проведена на 11. XI. 1885. След успешните отбранителни боеве на Сливнишката позиция българските войски минали в решително преследване на неприятеля към Драгоман — Пирот. Като използвал височините около Цариброд и преди всичко удобния за отбрана Остри връх, 9. сръбски полк се опитал да спре настъплението на българските колони. На 11. XI. 1885 обаче една дружина от 5. дунавски полк и 6. пех. търновски полк атакувала сръбските подразделения на върха. Четвърта дружина от 5. полк заедно с отряда на ротмистър А. Бендерев обхванали левия фланг на противниковата съпротива и значително облекчили действията на 2. дружина от 6. пех. полк и 1. дружина от 8. пех. полк, настъпващи по фронта. Във втори ешелон настъпила 4. дружина от 8. пех. приморски полк и една рота търновци. Настъплението срещу върха било стремително. Силно пресечната местност и скалистите сипеи не могли да спрат устрема на българските бойци. Сръбските подразделения се опитали да задържат заетата позиция, а след.това, като използват нощта, да се оттеглят. Привечер обаче се чула бойна тръба, зовяща за атака. Духов оркестър засвирил „Шуми Марица”. Подет бил мощен вик „ура”. Барутен дим обхванал Остри връх. Недочакал удара, противникът се оттеглил към с. Милойковци и с. Петерлаш. Падналият нощен мрак не дал възможност на българските бойци да преследват. Овладяването на Остри връх принудило 12. сръбски полк да се оттегли от Нешков връх. Така пътят на българските войски към българо-сръбската граница бил открит.
