Проведена на 7. XI. 1885 по време на тежките отбранителни боеве на Сливнишката позиция. Тя имала за цел да подпомогне отбраняващите се войски с нанасяне на удар пред предния край на отбраната, в направление на височината Петров кръст. Това било продължение на удара на войските под командването на ротмистър А. Бендерев (три роти от 1. пловдивска, една рота от 4. струмска дружина), които, след като овладели северния връх Три уши, продължили настъплението си към масива Чепан с в. Петров кръст. Въпреки голите и стръмни скалисти сипеи струмци и пловдивци настъпвали стремително. Те били поддържани от огъня на една полубатарея, заела удобна огнева позиция в района на северния склон на Мека цръв. Противниковата съпротива се засилила. Втори батальон от 15. сръбски полк продължил стрелбата от близко разстояние. Това внесло известно колебание, но напред излязъл командирът на пловдивската дружина. Последвали го подпоручиците Свинаров, Минчев и Динков. Когато достигнали на 150— 200 м от противника, те запели „Шуми Марица”. Войниците ги последвали и с мощен вик „ура” се хвърлили в щикова атака. Сръбските подразделения не дочакали удара и се оттеглили. Върхът бил овладян, но още неукрепили се, нашите подразделения трябвало да посрещнат и опита на 3. батальон от 15. сръбски полк за провеждане на контраатака. След като и той бил отбит, българските подразделения станали господари на върха, с което се явили във фланг на настъпващите към Сливнишката позиция първоешелонни полкове на сръбската Нишавска армия.
