Наброявала 150 доброволци. Съставена в Бургас, на основата на пристигналите тук 80 доброволци от Варна. Това станало веднага след обявяването на Съединението, т.е. към средата на септември 1885 г. Без да се бави, заминала за турската граница и се настанила в с. Казъл клисе (дн. Ведрово), Бургаско. Тук четата престояла до 3 ноември 1885 г., когато се получило известието, че Сърбия е обявила война на България. Тогава ръководството на четата решило тя да се върне в Бургас, с параход да се прехвърли във Варна и оттам през Русе да стигне до Видин. Четата тръгнала за Бургас още на 3 ноември. Но по време на похода й се получило нареждане от Щаба на армията тя да се върне отново на турската граница. Този път я разположили в съседство с конната Сливенска чета на войводата Панайот Хитов. Останала на турската граница с охранително-стражеви задачи до 18 януари 1886 г. Предводители на Бургарската чета били Иван Кишелски, родом от Котел, учител, и Захарий Димитров.
Лит.: Венедиков, И. Цит. съч., е. 29, 58; X а д ж и е в, Ив. Из моите доброволчески спомени от Съединението. — Сливница, 25, № 336—337, 5 ноем. 1948.
