Анастасиа Головина
ГОЛОВИНА, Анастасия (по баща Ангелова Николова) (1.XI.1850, Кишинев, Бесарабия – 5.III.1933, Варна) — първата българска жена лекарка. Родена в семейство на българи-преселници от Калофер в Болград, а по-късно в Кишинев. Първоначално образование получила в известния пансион на Ридо в Кишинев. Следвала медицина в Цюрих (1871-1874), завършила в Париж (1878), където специализирала при големия психиатър Шарко. След Освобождението работила в Александровската болница в София, във Варна, Пловдив, Ловеч и отново във Варна като старши ординатор на психиатрично отделение. Развивала и голяма журналистическа дейност – със съпруга си Ал. Головин сътрудничила на руския в. „Голос” (1863-1884) и на някои европейски вестници. Редактирала обществено-политическия вестник „Работа” (30. VIII- 23.XII.1882), който защитавал и пропагандирал дейността на княз Александър I Батенберг и Консервативната партия в България. По нареждане на княза през 1885 пребивавала в Пловдив, откъдето докладвала за настроенията в Южна България.
