ИНСТРУКЦИЯ ОТ КОМАНДИРА НА ТИМОШКАТА АРМИЯ
НА СЪРБИЯ
Зайчар, октомври 1885 г.
С приближаването на часа, когато ще се начене борбата измежду сръбските и българските войски, намирам за нужно, за да дам някои обяснения и инструкции както на командирите и въобще на началниците, така и на всички войници, тъй като важността на такова велико и историческо предприятие изисква да се обръща внимание на всяко нещо, а особено на следующето:
I
Общ преглед на българската войска:
- Българската войска е млада и без никакво боево изкуство.
С излизането в оставка на руските офицери из нейните редове тя е лишена от едно значително число висше и нисше началство и нейният кадър е останал в най- ограниченото число от нисши и млади офицери българи, от които някои са едвам стигнали до капитански или майорски чинове.
Във всичката българска войска има само няколко висши офицери, и то в чин майори, и ни един от тях не е служил повече от седем години. Тя е въоръжена с Бер- дановски и Кринковски пушки, но и едните, и другите са много по-долни от нашите.
Артилерията й е значително по-слаба от нашата, с неусъвършенствувана принадлежност и никакво изкуство. Конницата — значително по-малобройна и без значение за кавалерийска служба. Администрацията не е уредена.
Духът на войската и в народа е упаднал, едно за неуспеха им в Пловдив, а друго, че както войската, така и народът виждат, че ще се борят с войска, която те сами имат за изкусна и много силна.
- Нашата войска, изпробвана в две войни с многобройната турска армия, има прочее боево изкуство. Въобще с по-голям кадър. Висшето управление и администрацията са несравнено по-добри.
Въоръжението на пехотата е по-добро, много по-добра е артилерията със своето изкуство в миналите войни, обогатено. Духът на войската, военната дисциплина са на най-висша степен.
Превъзходствата, прочее, на една добра войска са в нашите ръце…
СБВ, с. 430.
