НИКОЛОВ, Райчо (Р. Н. Трифонов, капитан Райчо, дядо Райчо) (1.VI.1840, с. Райковци, Великотърновски окръг – 6.IX.1885, Пловдив)
Райчо Николов
Военен деец, майор (1885). Произхождал от бедно селско семейство. През Кримската война (1853-1856) извършил подвиг – преплувал Дунава и предал ценни сведения на руското командване в Гюргево. Награден бил със сребърен медал „За усърдие” на Аннинска лента. Учил във военно-занаятчийско училище в Петербург, след което бил войник във 2-ри учебен стрелкови батальон. По-късно постъпил във 2-ри кадетски корпус в Москва и бил произведен в офицерско звание прапоршчик (1857). Служил в руската армия. Участвал като доброволец в Сръбско-турската война (1876). Командвал 2-ри батальон от доброволци на Руско-българската бригада. В боя при Гредетин проявил високи воински качества. След войната служил в 56-ти пех. житомирски полк. Когато избухнала Руско-турската война (1877-1878), постъпил в Българското опълчение като командир на 1-ва рота от 4-та опълченска дружина и на 4-та рота от 7-ма опълченска дружина. Съставил възвание към българите с призив да се включват в опълчението. След Освобождението служил в Източнорумелийската милиция и жандармерия с чин капитан. Взел активно участие в подготовката на Съединението (1885) и в провъзгласяването му на 6.IX.1885. Бил избран в състава на Временното правителство (1885), но през същия ден бил убит.
