ПАШИЧ, Никола (19.XII.1845, Зайчар – 10.XII.1926, Белград)
Никола Пашич
Сръбски политически деец и държавник, вожд на Радикалната партия в Сърбия. Учил в Неготин, Зайчар и Крагуевац. Като студент в Цюрих (1868-1873) бил идейно близък на Бакунин и руските емигранти- революционери. След завръщането си в родината първоначално приел идеите на Светозар Маркович, а по-късно отстъпил от социалистическата идеология и основал Радикалната партия (1881). След Тимошката буна емигрирал в България, където заедно с Аца Станойевич и Пеко Павлович съставил прокламация, с която призовал сръбския народ на бунт срещу Милан Обренович. Като емигрант установил близки отношения със 3. Стоянов и групата около него и приветствал Съединението. След амнистията (1889) се върнал в Сърбия и оглавил Радикалната партия. Бил министър на външните работи и министър-председател (1891-1892, 1904, 1909-1911, 1912-1918), пълномощен министър в Петербург (1893-1895), член на Държавния съвет (1901), представител на Сърбия на Парижката конференция (1919). Провеждал политиката на шовинистичната сръбска буржоазия.
