Днес се навършват 134 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България. След Берлинския конгрес от 1878 година България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи. Така през 1880 година е създаден Българският таен централен […]
Проведена на 7. XI. 1885 по време на тежките отбранителни боеве на Сливнишката позиция. Тя имала за цел да подпомогне отбраняващите се войски с нанасяне на удар пред предния край на отбраната, в направление на височината Петров кръст. Това било продължение на удара на войските под командването на ротмистър А. Бендерев (три роти от 1. […]
Проведена на 11. XI. 1885. След успешните отбранителни боеве на Сливнишката позиция българските войски минали в решително преследване на неприятеля към Драгоман — Пирот. Като използвал височините около Цариброд и преди всичко удобния за отбрана Остри връх, 9. сръбски полк се опитал да спре настъплението на българските колони. На 11. XI. 1885 обаче една дружина […]
Проведена без предварителен замисъл, а по преценка, че тази височина пред Сливнишката позиция давала редица предимства на войските, които я владеят. На 5. XI. 1885, когато противниковото настъпление срещу Сливнишката отбранителна позиция започнало, ротмистър А. Бендерев организирал настъпление пред предния край срещу конната сръбска бригада в района на с. Мало Малово. Когато ротите на кап. […]
Проведена на 11. XI. 1885. При настъплението си към Цариброд и атаката на Остри връх българските подразделения попаднали под фланговия огън на 15. сръбски полк, заел в. Бабина глава, западно от града. Тази височина давала добри условия за отбрана, тъй като оттам се обстрелвало цялото предпозиционно пространство и преди всичко пътят Драгоман — Цариброд. За […]
Договор между Австро-Унгария и Сърбия, сключен от княз Милан Обренович, а подписан от сръбския министър на външните работи Ч. Миятович на 28. VI. 1881. Сърбия се задължавала да не прави агитации в полза на сръбския елемент в Австро-Унгария и окупираната след 1878 г. Босна и Херцеговина и да не сключва договори с други държави без […]
ЯНКУЛОВ, Георги Димитров (27. III. ; 1844, Калофер — 6. VII. 1900, Париж) — лекар и обществен деец. Учил в Робърт колеж, Цариград. Завършил медицина във Франция 1874. По време на Руско-турската война 1877 — 1878 работил в Тулча като чиновник, а след това станал главен лекар на Добруджа. След Освобождението се установил в Източна […]
ЯНКОВ, Георги Николаев (1. III. 1859, Болград, Бесарабия — 3. XI. 1920, София) — военен деец, юрист, полковник (1904). Роден бил в семейство на българи-преселници от Ямболско. Завършил Болградската българска гимназия и постъпил в Българското опълчение — 2. рота на 7. опълченска дружина. За проявено мъжество в Освободителната война бил произведен в унтерофицер (1878). След […]
