ЩЪРБАНОВ, Филип Стефанов (10. IX 1841, Панагюрище — 1904, София) — национал революционер, църковно-просветен и обществен деец, търговец. Участвал в борбата за извоюване на самостоятелна българска църк ва и бил един от основателите на читалището в Панагюрище (1865). Членувал в Панагюрския революционен комитет (1871). Бил заместник-кмет на Панагюрище през 1876. Участвал активно в подготовката и […]
СВЕЩАРОВИ, Димитър (1851, Пловдив — 1900) и Петко (1853, Пловдив — 1911) Петкови — братя, революционни дейци. До Освобождението Д. Свещаров заемал служба в местната турска администрация. Двамата братя притежавали свещоливница на Узунчаршия в Пловдив. Те били членове на частния революционен комитет, основан през 1869, и оказали значителна материална по-мощ на революционната организация. По време […]
МЕТОДИЙ КУСЕВИЧ (св. име Тодор Йовчев Кусев) (1838, Прилеп – 1.XI.1922, Стара Загора) Висш духовник и обществен деец. Първоначално учил в родния си град, а сравнително възрастен получил специално богословско образование – завършил Киевската духовна семинария (1886-1889) и Петербургската духовна академия (1889-1892). Взел активно участие в църковно-националните борби и бил изпратен в Цариград да представлява […]
МАТЕВСКИ, Димитър Недялков (1835, Чирпан – 28.X.1882, Пловдив) Националреволюционер и обществен деец. От 1851 до 1854 бил учител в с. Меричлери. За да получи по добра педагогическа подготовка, учил две години в старозагорското мъжко класно училище и отново станал учител в Меричлери. Преследван от местните османски власти, през 1868 младият учител се озовал в Пловдив. […]
МАТАКИЕВ, Яков Димитров (13.IX.1852, Пазарджик – 7.XI.1921, София) Националреволюционер и обществен деец, учител. Първоначално образование получил в родния си град и завършил гимназия в Табор (Чехия). След това учителствал в Пазарджик, където се включил в революционната борба. След потушаването на Априлското въстание (1876) бил арестуван и хвърлен в затворите на Одрин и Пловдив. Освободен по […]
КОРТИ, Луиджи, граф (1823, Гамбарана – 18.II.1888, Рим) Италиански дипломат. Последователно бил посланик в Стокхолм (1864-1867), в Мадрид (1867), във Вашингтон (1870-1875) и в Цариград (1875-1878). През 1878 бил назначен за италиански външен министър. Участвал в работата на Берлинския конгрес (1878). Веднага след края на конгреса подал оставка и се завърнал на дипломатическия си пост […]
ДИЗРЕЙЛИ, Бенджамин, лорд Бикънзфилд (21.XII.1804, Лондон – 19.IV.1881, Лондон) Английски политически и държавен деец, писател лидер и идеолог на Консервативната партия. От 1852 заемал министерски постове. През 1868 и 1874-1880 бил министър-председател. Провеждал активна колониална политика. По време на Източната криза (1875-1878) се обявил за запазване целостта на Османската империя. Опитал се да оневини османските […]
ВИКТОРИЯ (24. V. 1819—22. VIII. 1901), Kралица на Англия (1837 — 1901) Oт 1876 императрица на Индия. Нейното царстване, т. нар. „викторианска епоха”,се характеризирало с настъплението на британския империализъм в световен мащаб. Виктория упражнявала активно влияние върху управлението на страната и в провежданата от нея външна политика. Нейното одобрение получили протурските, антируските и антибългарските действия […]
