Въпреки че в много спомени и в исторически публикации, свързани с търновските доброволци по време на сръбско-българската война от 1885 г. се говори само за една чета „Раковски—Левски” от Търново, водена от сподвиж- ника на Левски Христо Ив. Книговезеца, историческата истина е друга. Налице е една доброволческа формация, съставена от 3 чети все от Търново, едната от които конна, с общото име „Раковски—Левски”. Отначало четите в града се създавали спонтанно, поотделно. Но съвсем разумно, с подкрепата на властта и с патриотичния порив и усилията на някогашните революционни дейци — бивши въстаници, четници, опълченци и др., се решило да се обединят заедно 3-те чети: „Георги Раковски”, „Васил Левски” и Конната чета. Създал се общ щаб на тези три чети, в който влизали ръководителите и помощниците им на четите. Че четата не е била една, а 3, свидетелства и една телеграма от Лом на Христо Ив. Книговезеца до Министерството на войната, в смисъл, че предвожданите от него чети са пристигнали в посочения град и трябва да се дадат нови указания закъде да продължат.
Трите обединени Търновски чети в едно голямо формирование „Раковски—Левски” наброявали общо 400 човека (по други сведения 365), от които само конната чета включвала 100 души. Четите заминали за Лом—Видин на 25 ноември 1885 г., като пътували пеша от Търново до Свищов и от Свищов до Лом — с кораб. Но в Лом, с оглед развитието на военните действия и победоносното напредване на българските войски и доброволци, четата „Раковски— Левски” останала като резерв на войските от Видинския отряд на българската армия. Тук тя прекарала до 24 декември 1885 г., без да участва непосредствено във военните действия на фронта.
Участници в общата чета „Раковски—Левски”: 1. Христо Иванов Книго- везеца (Големия, Войводата) — от с. Къкрина, Ловешко, жител на В. Търново. Виден революционен деец, предводител на чети, участник в легиите и пр.; 2. Захарий Градинаров — от В. Търново, помощник на войводата. Народен представител и председател на Окръжната постоянна комисия. Участвал и в Българското опълчение през Освободителната война; 3. Иван Халачев — от В. Търново. Поручик, запасен офицер. Народен представител и съдия. Командир на конната чета. Участвал и в Българското опълчение през Освободителната война; 4. Недю Колев — от В. Търново. Командир на пешите доброволци. Финансов чиновник. Участвал в Българското опълчение, награден с Георги- евски кръст за храброст. Починал през 1912 г.; 5. Никола Славков. Член на щаба на четата и началник на санитарната служба. Участвал и в сръбско-тур- ската война от 1876 г.; 6. Сава Пенев — от В. Търново. Знаменосец на четата. Участвал и в четата на Хр. Ботев през 1876 г.; 7. Кръстьо Станчев — помощ- ник-командир на конната чета. Съдебен следовател. Участвал и в Българското опълчение; 8. В. Вашев — взводен командир. Участвал и в Българското опълчение; 9. Д. Паскалев — взводен командир. Участник и в Българското опълчение; 10. Кръстю Карагьозов — адютант на щаба. С висше образование; 11. В. Рашев — от Търново; 12. Г. Корфонозов; 13. Джорджо Момчев — известен търновски гражданин; 14. Ламби Владков — от В. Търново (1864—1892), търговец; 15. Марин Русев — от В. Търново (1864—1935). По-късно лекар; 16. Панайот Славков — от В. Търново (1848—1925). Аптекар. След Освобождението народен представител и министър на правосъдието; 17. Спиридон Георгиев Дешов — от В. Търново, починал в 1894 г. Участвал и в Българското опълчение — V и XI дружина; 18. Стефан Константинов Сарафов — от В. Търново (1864—1918). Фелдшер на четите. После лекар, завършил медицина в Париж; 19. Танко Добрев — от В. Търново (1852—1942). Революционен деец преди Освобождението. Участвал и в четата на Христо Книговезеца през Освободителната война; 20. Янко Русев — от В. Търново (1848—неизв.). Участник и в Българското опълчение, IV дружина; 21—31. Група от с. Бяла Черква, Павликенско: Димитър Пенчев, Дочо Господинов, Иван Даскалов, Иван Пан- кин, Никола Бакев (после народен представител), Ст. Несторов, Тодор Влаев, Тодор Хаджихристов, Тодор Ц. Черкеза, Юрдан Николов, Яким Василев.
Лит.: Венедиков, И. Цит. съч., с. 82, 166, 168; Бележити търновци, с. 279, 283, 326, 330; Славянин (Русе), 6, № 49, 3 дек. 1885, с. 192; Ф р а н г о в, П. Лични спомени от Сръбско-българ- ската война и походът на В. Търновското опълчение до сръбската граница през 1885 г. Търново, 1912, с. 13; Народен музей — В. Търново, отд. Възраждане, ф. СрБ война, филм 3, кадър 7—8; ЦБА, ф. 22, оп. 3, а. е. 15.
